3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 13.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 452/2011 г.
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. К. Б. от [населено място] и [фирма] [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Ж. Ч. от АК [населено място], срещу определение № 1 542 от 31.01.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 9 334/2010 г., с което се оставя без уважение жалбата на Б. срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК срещу [фирма] и се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството срещу разпореждането по чл. 419 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – ДФ „Земеделие” [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е недопустима. Наведени са доводи и за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. В едната й част същата е процесуално недопустима, а в другата – неоснователна, по следните съображения:
По отношение на частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която се оставя без уважение жалбата на Б. против разпореждането за незабавно изпълнение:
С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба с вх. № 1 025 095/13.07.2010 г. подадена от Б. К. Б. срещу разпореждане на СРС за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма].
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е въззивното определение в тази му част.
Въззивното определение в частта, с която се оставя без уважение жалбата на Б., не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г.
Предвид гореизложеното, частната жалба на Б. К. Б. от [населено място] следва да остане без разглеждане, като процесуално недопустима.
По отношение на частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата на „Мираж авто- комерс” Е. [населено място] против разпореждането за незабавно изпълнение:
С разпореждане от 03.11.2008 г. по ч. гр. д. № 27 226/2008 г. Софийски районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] [населено място] да заплати на кредитора – ДФ „Земеделие” [населено място] сумата от 35 042 лв. – главница и 9 371,51 лв. договорна лихва от 26.10.2006 г. до 08.09.2008 г., ведно със законната лихва от 09.09.2008 г. до изплащане на вземането. На 13.07.2010 г. е постъпило възражение от [фирма] [населено място],в качеството му на правоприемник на едноличния търговец, като съдът е указал на длъжника да представи доказателства когато е получил поканата за доброволно изпълнение. На същата дата е подадена и частна жалба от дружеството до СГС срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, в която се твърди, че поканата за доброволно изпълнение е получена на 08.07.2010 г. Представено е и решение № 68/30.10.2006 г. по ф. д. № 68/1994 г., с което е вписано промяна по партидата на [фирма] – прехвърляне на [фирма], съгласно договор за продажба на търговско предприятие, т. е. Е. е правоприемник на едноличния търговец. По делото е приложено и удостоверение от ОС [населено място], че ЕТ е заличен с посочения договор към 30.10.2006 г.
С определение № 13 587/04.10.2010 г. СГС е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] [населено място] по съображения, че Е. не е легитимиран да обжалва разпореждането на СРС, тъй като се явява частен правоприемник на ЕТ. Този съдебен акт е обжалван пред ВКС, ТК, който с определение № 940/16.10.2010 г. по ч. т. д. № 887/2010 г. го отменя и връща делото на въззивния съд да се произнесе по въпроса за спецификата на правоприемството и по молбата от 30.09.2010 г. за конституиране на ЕТ или на физическото лице Б. Б., който е и собственик на капитала на Е..
С определение № 1 542/31.01.2011 г. СГС е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] [населено място], което дружество не е легитимирано да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, издадено срещу ЕТ. Дружество не е активно легитимирано да обжалва актове издадени срещу ЕТ, тъй като правоприемството е настъпило преди образуване на изпълнителното производство и същото не е посочено като длъжник в заповедта за изпълнение. Активната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът след служебно по всяко време на делото. Правилно СГС е съобразил, че липсата на легитимация на Е. обуславя процесуалната недопустимост на подадената частна жалба от [фирма] [населено място], с оглед на което същата е оставена без разглеждане.
Предвид гореизложеното, частната жалба на [фирма] [населено място] е неоснователна, с оглед на което въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане същата следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Б. К. Б. от [населено място], срещу определение № 1 542 от 31.01.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 9 334/2010 г. в частта, с която се оставя без уважение частна жалба № 1 025 095/13.07.2010 г.,
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 542 от 31.01.2011 г. на Софийски градски съд, постановени по ч. гр. д. № 9 334/2010 г. в частта, с която се оставя без разглеждане частна жалба № 1 025 095/13.07.2010 г., подадена от [фирма] [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: