2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3469 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК в редакцията на първия текст до изменението му със ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 50 от 3 юли 2015 г.).
Образувано е по частната жалба с вх. № 113616 от 23.ІХ.2015 г. на [фирма]-София, подадена против разпореждането на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІІ-Б, от 11.ІХ.2015 г., постановено по въззивното гр. д. № 969/2015 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – е била върната касационна жалба (с вх. № 62023/15.V.2015 г.) на кредитната институция срещу постановеното по същото дело въззивно решение от датата 15.ІV.2015 г.
Оплакванията на Б. настоящ частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което се претендира отменяването му, „ведно с всички законови последици, вкл. с присъждане на направените в настоящето пр-во разноски”. Инвокирани са доводи, че установителните искови претенции за прогласяване нищожност на процесните договорни клаузи – чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, както и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит, били „оценяеми” по своята правна същност и в подкрепа на това била съдебната практика по сега действащия процесуален закон, в сила от 1.ІІІ.2008 г., а именно определение № 432/27.VІ.2013 г. по ч. т. д. № 2407/2013 г., както и определение № 290/9.ІV.2014 г. по ч. т. дело № 953/2014 г.
Ответникът по тази частна жалба Б. И. Р. от София не е ангажирал становище по основателността на наведените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС (по гр. дело № 969/2015 г.), настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Видно от т. нар. „Раздел ІІІ” на върнатата касационна жалба на Б. настоящ частен жалбоподател, е, че с нея е било атакувано въззивното решение на СГС в частта му досежно „неправилно и незаконосъобразно прогласената – на основание чл. 143, т. 10 от Закона за защита на потребителите – нищожност на процесните договорни клаузи, а именно чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от процесния договор за кредит”, както и имащата характера на определение част от същото, с която са били присъдени разноски в полза на ищеца Б. Р. в размер на сумата 775.29 лв. Касае се за неоценяем иск, т.е. такъв по смисъла на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, който поради своята специфика не попада сред ограниченията по чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията на този текст към ДВ, бр. 100 от 2010 г./ за достъп до касационно обжалване на постановени по съществото на такава искова претенция въззивни решения. В заключение, с определение № 402/26.VІ.2012 г., постановено от състав на І-во т. о. на ВКС по ч. т. дело № 350/2012 г., последователно е разграничено, че не всички установителни искове са по правило неоценяеми и затова преценката дали предметът на образуваното по такъв иск дело има своя парична оценка или не, е изцяло в правомощията на съответния първоинстанционен съд. В процесния случай първоначално внесената по с/ка на Софийския районен съд държавна такса, както и довнесената такава, са в общ размер на 310 лв. /триста и десет лева/, което съответства на предявените в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с цена общо от 3 600 лв., на цената на установителния иск за прогласяване нищожността на извършените между ответната Банка и [фирма] цесии и съответно държавна такса по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждането на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІІ-Б, от 11.ІХ.2015 г., постановено на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК по гр. дело № 969/2015 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на този съд – за по-нататъшни процесуални действия по надлежното администриране на подадената от [фирма]-София касационна жалба с вх. № 62023/15.V.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 3469 по описа за 2015 г.