2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр. София, 15.09. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4529 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (неточно озаглавена „частна касационна жалба”) на Д. М. Д., К. А. Д., И. С. М., С. Е. Ш. и Ш. М. Ш., подадена чрез общия им пълномощник по делото адв. Ю. М. срещу определение № 290/10.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 168/2014 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е прекратено производството по същото възивно гр. дело по въззивните жалби, подадени от жалбоподателите срещу постановеното по делото първоинстанционно решение на Добричкия окръжен съд (Д.).
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че въззивните жалби на жалбоподателите са подадени след изтичането на срока за обжалване – 24.01.2014 г.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че въззивните жалби на жалбоподателите са подадени с куриерска пратка на 24.01.2014 г. – чрез куриерска агенция и в тази връзка се представя (в препис) товарителница № 9475875. С оглед на това жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата. Изтъква се и че ако въззивните жалби са били просрочени, още първоинстанционният съд е щял да ги върне. В тази връзка се поддържа и че ако у въззивния съд са възникнали колебания относно спазването на срока за обжалване, той е следвало да извърши самостоятелна проверка, като укаже и на жалбоподателите да представят доказателства за спазването на срока, но вместо това съдът направо е прекратил производството по въззивните им жалби.
Ответникът по частната жалба – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (К.) в отговора си излага становище за „недопустимост” на частната жалба, като в тази връзка поддържа, че не били налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага и становище за неоснователност на частната жалба, като поддържа, че видно от входящия печат върху тях, въззивните жалби са подадени в деловодството на първоинстанционния съд на 27.01.2014 г. – след изтичането на срока за обжалване на 24.01.2014 г. В тази връзка изтъква, че по делото не са приложени пощенски плик и товарителница, от които да е видно, че въззивните жалби са подадени чрез куриерска служба (по пощата), както и че в приложената към частната жалба товарителница липсват дата и подпис от страна на получателя – на служител от Д.. Излага се и становище, че представената с частната жалба товарителница била съставена за целите на настоящото производство.
По изложените по-горе съображения, частната жалба е процесуално допустима. Както също вече беше посочено, тя е такава по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, а не частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК, поради което за разглеждането й не е необходимо да са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, респ. – доводът на ответника по частната жалба за „недопустимост” на същата на това основание, е напълно несъстоятелен.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
В представената с частната жалба товарителница № 9475875, с подписа на служител от куриерската служба „Тип-топ куриер” е удостоверено, че на 24.01.2014 г. – в последния ден от срока за обжалване (който е безспорен и установен по делото), общият пълномощник на петимата жалбоподатели адв. Ю. М. е изпратил пощенска пратка, адресирана до първоинстанционния съд по делото – Д., като в товарителницата изрично е посочено и че пратката съдържа четири броя въззивни жалби от петима ответници по гр. дело № 249/2012 г. на Д.. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност с обстоятелствата, че четирите въззивни жалби на петимата жалбоподатели, подадени чрез общия им пълномощник по делото адв. Ю. М., са получени в регистратурата на първоинстанционния Д., където са заведени с последователни рег. входящи номера (590-593) на 27.01.2014 г. (понеделник, т.е. – в първия следващ работен ден), както и обстоятелството, че при извършената служебна проверка по чл. 262 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че срокът за въззивно обжалване е спазен и е администрирал тези четири въззивни жалби, навеждат на извода, че същите са подадени чрез куриерската служба (равнозначно на подаването им по пощата) в последния ден от срока за обжалване, при което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Доводът на ответника по частната жалба, че представената с нея товарителница не е подписана от страна на получателя – от служител на Д., е неоснователен, тъй като, както изрично се изтъква в частната жалба, с нея е представен екземплярът от товарителницата, който остава у подателя на пощенската пратка (адв. Ю. М.) при нейното подаване, поради което този екземпляр не би могъл да носи подпис на получателя на пратката (този екземпляр от товарителницата няма характера на т. нар. „обратна разписка”, която се връща на подателя едва след доставянето на пратката).
От друга страна, основателен е доводът на ответника по частната жалба, че по делото не се намират нито пощенски плик, нито екземпляр от товарителницата, оставащ у получателя на пратката – Д.. Подаването на въззивните жалби на жалбоподателите чрез куриерска служба (по пощата) не е удостоверено и върху самите жалби от служител в регистратурата на Д.. Това обаче може да се дължи на неизпълнение на задълженията му, респ. – на изгубване на пощенския плик и товарителницата.
При това положение, основателен се явява и доводът на жалбоподателите, че след като първоинстанционният съд по делото е приел при проверката по чл. 262 от ГПК, че въззивните жалби на жалбоподателите са подадени в срока за обжалване и ги е администрирал, то въззивният съд е следвало да се увери, че този срок е пропуснат, респ. – спазен, за което той и служебно може да събира доказателства, и едва тогава да се произнесе относно наличието или липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбите.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение, като неправилно, и връщане на делото на въззивния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по него. Същите следва да започнат с изискването на служебна справка по входящия дневник, воден в регистратурата на първоинстанционния Д., като при необходимост могат да се съберат и други доказателства, намиращи се в съда, в куриерската служба или у страните, за да се установи по несъмнен начин дали четирите въззивни жалби на петимата жалбоподатели са подадени чрез куриерската служба на 24.01.2014 г. или направо в регистратурата на Д. на 27.01.2014 г. Едва след това въззивният съд следва да извърши нова преценка относно спазването на срока за въззивно обжалване и да се произнесе относно процесуалната допустимост на въззивните жалби на жалбоподателите.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 290/10.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 168/2014 г. на Варненския апелативен съд;
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.