Определение №662 от 19.7.2010 по ч.пр. дело №413/413 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

        О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 662
 
     София, 19,07,2010 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
                                                     Председател: Никола Хитров
                                                            Членове: Дария Проданова
                                                                             Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията    Проданова  ч.т.д.N 413 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Т”ЕАД срещу Определение № 86 от 19.02.2010 год. по ч.гр.д. № 29/2010 год. на Силистренския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 14.01.2010 год. по ч.гр.д. № 23/2010 год. на Силистренския районен съд в частта с която районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение досежно вземането за възнаградителна лихва, възлизаща на 556.59 лв.
В частта относно вземането за главницата, законна лихва и разноски, заповед за изпълнение по заявлението на „Т”ЕАД е издадена.
Частният жалбоподател „Т”ЕАД, счита, че определението е неправилно, като на основание чл.274 ал.3 ГПК е изложил основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, позовавайки се на това, че произнасянето на съдилищата надхвърля проверката по заявлението по чл.410 ал.2 вр.чл.127 ал.1 и ал.2 и чл.128 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима, тъй като по отношение на спора намира приложение чл.274 ал.4 ГПК.
Както бе посочено по-горе, заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Р. С. за главницата по договор за целево финансиране, законна лихва и разноски е издадена. Предмет на въззивно и касационно обжалване е само отказът касаещ сумата за възнаградителна лихва, възлизаща на 556.59 лв. Обжалваемият интерес е под 1000 лв. и по отношение на този спор е приложимо ограничението на чл.274 ал.4 ГПК.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на касационен контрол е без значение.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на „Т”ЕАД срещу Определение № 86 от 19.02.2010 год. по ч.гр.д. № 29/2010 год. на Силистренския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг 3-членен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 

Scroll to Top