2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 662
гр. София,20.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4795/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. С. Т. чрез пълномощника си адв. Пл.В. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 41608 от 08.04.2013г. въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-в въззивен състав от 08.03.2013г. по гр.д.№ 11955/2011г.
Подадени са и две молби-допълнения лично от касатора /вх.№ 7077 от 22.07.2013г., вх.№ 84339от 16.07.2013г. / , доводите в които не могат да се разгледат, защото са постъпили след изтичане на едномесечния срок по чл.283 ГПК за обжалване на въззивното решение, започнал да тече от връчването му на страната на 14.03.2013 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците чрез адв. И. М. са подали писмен отговор, в който поддържат, че не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия от поставените въпроси, тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС, в която да е разрешен по реда на чл.291 ГПК същия материалноправен въпрос. По втория въпрос се възразява, че представената съдебна практика не противоречи на решаващите мотиви в обжалваното решение.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 76 състав от 15.04.2011г. по гр.д.№ 10711/2005г. , с което е допусната делба между наследниците на Е. Г. С. – Т. /починала на 30.04.2005г. / – съребрени роднини и съпруг, съобразно квотите им по закон , без да бъдат зачетени извършените завещателни разпореждания, за които е прието, че са нищожни.
В. съд е приел, че със завещанието от 08.02.2005г. Е. С. се е разпоредила да бъде наследено от съпруга й Петко Т. цялото й имущество, описано в „предпоследното” й завещание от м.12.2004г. , но това завещание не е представено по делото и не може да се установи точната воля на завещателката относно разпореденото за след смъртта й имущество. На следващо място е прието , че със завещанието облагодетелстваното лице – съпруга на завещателката П. Т. е задължен да запази и да предаде завещаното имущество след смъртта си на сестрите й. Завещателката е задължила и сестрите си да не прехвърлят полученото от нея наследство на другиго. Тези клаузи според въззивния съд нарушават забраната, регламентирана в чл.21 ал.2 от ЗН и обуславят нищожност на завещанието поради противоречие със закона.
Доводите в касационната жалба са за незаконосъобразност на извода на съда за недействителност на завещанието поради неяснота на обема на наследственото имущество, въпреки изричното изявление, че се завещава цялото имущество на П. Т., което обосновава извод за универсалност на завещанието, а нищожността на отделни клаузи /препращане към предходно завещание/ не влече нищожност на цялото завещание на основание чл.26 ал.4 ЗЗД.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси:
1. При констатация , че завещанието не е ясно относно предмета на разпореждане, съдът следва ли да извърши тълкуването му като търси действителната воля на завещателя и да тълкува отделните разпореждания във връзка едно с друго и всяко от тях като се схваща смисъла , който произтича от цялото завещание. По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 517 от 26.05.2010г. по гр.д.№ 40/2009г. на ВКС, І г.о. Противоречие между двете решения няма, защото в случая съдът е тълкувал волята цялостно като е отчел, че от една страна е посочено, че се завещава цялото имущество и същевременно е препратил към описаното имущество в предходно завещание, което не е представено по делото.
2. Когато отделните завещателни разпореждания са нищожни поради противоречие със закона /чл.21 ал.2 ЗН/ нищожността на отделни части на завещанието, които не засягат основното завещателно разпореждане с оглед пълния смисъл на цялото завещание, влече ли нищожност на цялото завещание. Въпросът засяга извода на съда за забраната на фидеокомисарната субституция, но този извод е съобразен с цитираното решение № 308 от 21.03.1991г. по гр.д.№ 1346/1990г. на ВС, І г.о., съгласно което наследодателят не може да се разпореди валидно в полза на две лица като задължи едното да задържи имуществото и да го предаде на второто. Липсва основание да се приеме, че при наличие на такава клауза, тя следва да счита за неписана и да се зачете завещателното разпореждане в полза на първото облагодетелствано лице, защото такъв извод би противоречал на принципите на чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите, приложим и по отношение на едностранните волеизявление на основание чл. 44 ЗЗД . Както е прието в цитираното по предходния въпрос решение, отделните завещателни разпореждания не трябва да се тълкуват отделно, а във връзка едни с други и всяко от тях да се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата А. Г. С. следва да се присъдят направените разноски в размер на платеното възнаграждение на процесуалния пълномощник, по договора за правна защита и съдействие в размер на 960лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-в въззивен състав от 08.03.2013г. по гр.д.№ 11955/2011г.
ОСЪЖДА П. С. Т. да заплати на А. Г. С. сумата 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: