5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 21.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова т.д.№ 50385 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 282 от 17.07.2015г. по в.гр.д. № 237 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение № 13 от 6.01.2015г. по т.д.№ 947/2015г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] против [фирма], Х. С. Д. и А. З. Д. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на кредитора на разпоредителната сделка, обективирана в н.а. № 184 т.І с рег.№ 4122 по нот.д. № 176/2011г. на нотариус М., договор от 15.11.2011г. за покупко- продажба на недвижими имоти/пет гаража/, с който продавачът [фирма] е продал на купувача Х. С. Д., по време на брака й с А. З. Д. и е присъдил разноски.
Въззивният съд е приел, че ищецът, тъй като е придобил качеството кредитор на 12.12.2013г./когато вземането му е прехвърлено с договор за цесия/, т.е. две години след сключването на 15.11.2011г. на процесната разпоредителна сделка, не е активно легитимиран да предяви иска по чл.135 ЗЗД. Позовала се е на постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 199 по т.д.№ 191/12г. на ІІ т.о., чийто аргументи е възприел: след като увреждащата сделка предхожда цесията, цесионерът не е имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие и няма как да бъде увреден. Всеки, който придобива едно необезпечено вземане след датата на разпоредителната сделка – придобива вземането на свой риск, още повече, когато знае, че то е предмет на образувано изпълнително дело, какъвто е настоящия случай. Освен тези решаващи доводи, въззивният съд е посочил като аргумент за неоснователност на иска и че към момента на разпоредителната сделка/15.11.2011г./, длъжникът е притежавал „достатъчно имущество” за удовлетворяване на първоначалния кредитор : общо четири апартамента, два от които с площ от 144.32кв.м.и 180.36кв.м., чиято стойност значително надхвърля стойността на дълга към първоначалния кредитор от 75 000лв. /самото вземане е от 55 525.17лв./
Касаторът, като се позовава на всички посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси:
1. Правото на цедента по чл.135 ЗЗД преминава ли в цесионера, независимо от това дали атакуваната като относително недействителна сделка е сключена преди цесията и нейното съобщаване на длъжника? Според касатора по въпроса е налице противоречие на въззивния акт с решение № 319 от 27.04.2010г. по гр.д.№ 4025/2008г. на ІV г.о. Отделно счита и че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата като се позовава на решение № 199 от 13.11.2012г. по т.д.№ 191/2012г. на ІІ т.о., което твърди, че е в обратен смисъл на вече посоченото с № 319.
2. Налице ли е увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си? В тази връзка – от значение ли е с какво имущество разполага длъжника, за да се прецени дали сделката, чието обявяване за недействителна се иска, е увреждаща и кога една сделка е увреждаща? Кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие следва да е съзнавано от длъжника и от третото лице? Според касатора по въпроса е налице противоречие на въззивния акт с решения № 320 от 5.11.2013г. по гр.д.№ 1379/2012г. на ІV г.о., № 45 от 1.06.2011г. по гр.д.№ 450/2010г. на ІІІ г.о., № 149 от 12.11.2013г. по т.д.№ 422/2012г., № 639 от 6.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г. на ІV г.о. Позовава се и на решение № 571 от 14.10.2014г. по в.гр.д.№ 1109/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта и основателността й. Счита, че не е налице противоречие между решения № 319 и № 199 на ВКС, защото хипотезите не са идентични. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, без да доказва такива да са реално извършени.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящият съдебен състав независимо, че счита,че поставените от касатора въпроси съставляват общо основание за допустимост, намира че по тях касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не са налице посочените специални основания. По първия поставен въпрос, споделя становището изразено в горецитираното решение № 199 от 13.11.2012г. по т.д.№ 191/2012г. на ІІ т.о. Между него и посоченото от касатора решение № 319 от 27.04.2010г. по гр.д.№ 4025/2008г. на ІV г.о. противоречие не е налице, защото последното е постановено по различен от настоящия въпрос, а именно :”Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на дължника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД?”Съгласно т.2 и т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – противоречие с практика на ВКС и противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата е налице, когато противоречието засяга даденото разрешение на поставения правен въпрос от значение за изхода на спора. В случая от двете цитирани решения, само решение № 199, което е съобразено от въззивния съд, е постановено по сега поставения въпрос, а именно:” правото на отменителен иск по чл.135 ЗЗД на цедента преминава ли в цесионера независимо от това дали атакуваната като относително недействителна разпоредителна сделка е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване на длъжника? Даденият отрицателен отговор е възприет от въззивния съд и споделен от настоящия състав.
Независимо, че с оглед дадения отговор на първия поставен от касатора въпрос, вторият не би могъл да се отрази на крайния резултат, следва да се посочи, че по него също не е налице противоречие с установената съдебна практика, включително и с тази, която е цитирана. Увреждането обикновено се определя като акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника /напр.реш.№ 639 по гр.д.№ 754/09г./ Увреждането е една от предпоставките, които се изследват при преценката за основателност на иска по чл.135 ЗЗД и изводът за наличието му се прави въз основа на конкретно установените по делото факти.
Пред вид липсата на ангажирани доказателства за реално извършване на разноски пред настоящата инстанция, независимо от изхода на спора и направеното искане, с оглед приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав не присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282 от 17.07.2015г. по в.гр.д. № 237 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказано искането на Х. С. Д. и А. З. Д. от [населено място][жк]бл.196 вх.Г ет.3 ап.7 за присъждане на разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.