1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
С., 26.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1305 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. С./Н./ от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-С., против въззивно решение от 08.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 4060/2006 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, с което като е оставено в сила решението от 18.07.2006 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, постановено по гр.д. № 6289/2003 г., е отхвърлен предявеният от В. А. С. против Т. Д. Н. от [населено място], Д. С. Д. от [населено място], област С. и К. С. Д. от [населено място], иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК/отм./, за обявяване на недействителността на договор за покупко-продажба от 01.03.2002 г., сключен между С. Д. С. от една страна като продавач и Т. Д. Н. от друга страна като купувач, материализиран в н.а. № 15, т. 1, рег. № 674, д. № 14/2002 г. на нотариус М. П. с рег. № 236 на НК, на недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 66,29 кв.м.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос по приложение разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК/отм./ и процесуалноправен въпрос по преценката на събраните по делото гласни доказателства/при конкуренция на свидетелските показания/, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението се поставя въпросът за момента от който започва да тече установения в чл. 22, ал. 3 СК/отм./ преклузивен срок, до изтичането на който неучаствалият в разпоредителната сделка с общ недвижим имот съпруг има възможността да я оспори, както и за преценката на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение, че искът не е предявен в установения от закона преклузивен срок.
Ответницата по касационната жалба Т. Д. Н. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Ответниците по касационната жалба Д. С. Д. от [населено място], област С. и К. С. Д. от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 22, ал. 3 СК/отм./, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, както и уеднаквяване на противоречива съдебна практика, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК/отм./, установяваща началния момент, от който започва да тече 6-месечният срок, в който неучаствалият в разпоредителната сделка съпруг има възможността да я оспори, не е неясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като този момент е точно определен като е предвидено, че оспорването може да се извърши в 6-месечен срок от узнаването. В случая въззивният съд е приел, че след като ищцата е узнала за разпореждането през м. май 2002 г., от този момент за нея е започнал да тече установеният в чл. 22, ал. 3 СК/отм./ шестмесечен преклузивен срок, който е изтекъл към 21.01.2003 г., когато е подадена процесната искова молба. Приетото от въззивния съд, че ищцата е узнала за разпореждането през м. май 2002 г. е въпрос на установена по делото фактическа обстановка и начин на формиране на вътрешното убеждение на съда, което касае правилността на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които биха били разгледани едва след като то бъде допуснато до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 4060/2006 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, по касационната жалба с вх. № 11037/16.02.2010 г. на В. А. С./Н./ от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: