Определение №662 от по ч.пр. дело №494/494 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                     
 
№ 662
 
София,02.12. 2009 година
 
 
                 Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември  две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 
                                                               
                                                            
при участието на секретаря  
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 494/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
В. С. И. е обжалвал определението на К. окръжен съд от 13.03.2009г. по гр.д. № 74/2009г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивната инстанция, с което се потвърждава преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционния съд и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът е недопустим, защото исковата молба е била нередовна и нередовността не е отстранена в срока по чл. 129 ал.2 ГПК. Съдът е изложил съображения, че фактическите твърдения в исковата молба не дават основание да се определи правното основание на иска, тъй като в обстоятелствената й част се посочва, че ищецът разполага с титул за собственост към настоящия момент и иска да се признае правото на собственост съобразно издадената скица и констативния нотариален акт като същевременно се отмени „решението за имота на двамата ответници”, което искане навежда на спор за материално право по реда на ЗСПЗЗ, при който собствеността следва да се установи към минал момент.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК определенията на въззивния съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционни съдилища, с които се прегражда развитието на производтвото подлежат на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че касационното обжалване е допустимо, когато съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението на тези основания по изричното разпореждане на чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъде мотивирано. Касаторът следва да формулира въпросът, по който се е произнесъл съда, да посочи и мотивира кое от основанията на чл.280ал.1 ГПК , обусляващи приложното поле на касационното обжалване е налице. Само при така мотивирано искане ВКС може да се произнесе дали са налице основанията за допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК. В разглеждания случай касаторът не е приложил изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпреки дадените му указания от въззивния съд, а в подадената молба са развити единствено доводи за неправилност на съдебния акт, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на К. окръжен съд от 13.03.2009г. по гр.д. № 74/2009г. по жалбата на В. С. И. .
 
О. не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top