О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 14.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 116 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. И. и К. П. И. против решение от 18.11.2009г., постановено по гр.д. № 365/2009г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение 21.06.2009г. по гр.д. № 14/2009г. на РС – Видин. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите против В. И. В. и Ц. И. В. с правно основание чл. 53, ал.2 от ЗКИР да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственик на 21 кв.м., част от собствения им имот 262, за който е отреден УПИ * от кв. 178 по плана на гр. В., к-с “К”, неправилно заснети в очертанията на имот 263, отстоящ от изток, собственост на ответниците, за който е отреден УПИ * от кв. 178. по ПУП от 2008г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че имота на ищците, заснет в кадастралната карта с № 1* с площ 627 кв.м. отстои на запад от имота на ответниците №.504.258 с площ 649 кв.м. Въз основа на СТЕ, приета от РС и допълнена от СТЕ, приета от окръжния е установено, че имотната граница по кадастралната карта, одобрена 2002г. е заснета по същия начин, както в кадастралната основа по плана от 1982г., а имотната граница съвпада с регулационната линия по ПУП от 2008г. Между двата имота не е имало придаваеми по регулация места по посочените планове. Протоколът за дадена строителна линия за ограда между двата имота е от 1983г., но реално по тази линия не е прокарана ограда. Сега съществуващата ограда от терена мрежа и ламарини не е стабилна и не минава по отразената в плана имотна граница. Според ищците по тази ограда минава границата. Те са изградили в имота си жилищна сграда, която е следвало да отстои на 3 л.м. от вътрешната регулационна линия между двата парцела на страните, но реално тя е на по-малко разстояние съобразно регулационната граница по плана. Според ищците имотната граница минава по прокараната ограда, която отстои на три метра от построената от тях сграда. Съдът е приел, че спорната площ от 21 кв.м. не е могло да бъде придобита по давност от ищците, тъй като е действала забраната на чл. 40 от ЗПИНМ и чл. 59 от ЗТСУ в първоначалната му редакция до 2000г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че въззивният съд не е констатирал, че решението на РС е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск относно границата между парцелите, а не между имотите. Твърди се и неправилност на решението поради това, че съдът не е обсъдил събраните доказателства, съгласно изискването на чл. 188 от ГПК отм/, респективно чл. 236, ал.2 от действащия ГПК, че не е отчетено, че РС не е направил доклад на делото съобразно изискването на чл. 140 от ГПК и не е указал на страните какво следва да докажат, че не е допусната тройна СТЕ..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства и доводите на сраните, като по този въпрос се твърди противоречие с постоянната практика на ВКС, 2.длъжен ли е въззивния съд служебно да изложи мотиви защо счита постановеното решение за допустимо По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС – т.14 от ТР № 1/2001г. 3. какъв е предмета на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР – за собственост към минал момент, или за установяване грешка в кадастралната основа. По този въпрос се твърди противоречива съдебна практика.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че съдът щом се е произнесъл по същество е прел за допустимо решението, че е обсъдил относимите към спора доказателства, а негово право е да прецени дали да допусне допълнителни доказателства пред втората инстанция
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба въпрос е длъжен ли е въззивният съд служебно да обсъди в решението си допустимостта на обжалваното пред него решение. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му част. Като е приел, че иска е неоснователен, въззивният съд го е приел преди това за допустим, за да се произнесе по него, Затова е неоснователен довода за нарушение на задължителната съдебна практика – т.14 от ТР № 1/2000г. на ОСГК. Неприцизното формулиране на петитума от РС, тъй като е посочена границата на парцели, а не на имоти, не означава произнасяне по непредявен иск Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Въпросът за обсъждане на доказателства от въззивният съд е относим по всяко дело. Касаторите не сочат кои доказателства възивният съд е следвало да обсъди, но не го е направил, поради което е формирал неправилни изводи. Въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства, поради което решението не е постановено в противоречие с практиката по чл. 288 от ГПК /отм/ – Р-189-2005-ІV, Р 7-60-1960-ІV, Р – 1554-2002-V и Р -1444-99-V и Р – 244-2003-І/ Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Третият поставен въпрос за предмета на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР съдебната практика винаги е била категорична, че това е иск за установяване правото на собственост към момента – момента на влизане в сила на действащия регулационен план, когато иска е бил предявен при действието на ЗТСУ – чл. 32, ал.1,т.2 и към момента на одобряване на кадастралната карта съгласно чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Посоченият минал момент е свързан с това, че кадастралния план, респективно кадастралната карта следва да отразява действителното положение на правото на собственост.становяването на правото на собственост към миналия момент не е самоцел, а цели правилно заснемане на имота при уважаване на иска. Затова с този иск освен правото на собственост към минал момент се установява и грешка, допусната при заснемането му в последния действащ план. Тя се състои в това, е плана не отразява действителното право на собственост. Цитираните от касатора решения № 10 от 14.01.1980г. по гр.д. № 2549/1979г. І гр.о., решение № 461 от 09.04.1992г. по гр.д. № 32 /1992г. на ВКС ІV гр.о. и Решение № 342А/22.04.1985г. по гр.д. № 188/1985г. ІІІ гр.о. и решение № 335 от 11.V.1987г. по гр.д. № 72/1986г. І гр.о. не са противоречиви. Във всичките е прието, че предмет на този иск е спора за материалното право на собственост към момента на влизане в сила на действащия план с оглед правилното му заснемане в кадастралната основа към този план. Акцента е върху това, че съдът следва да разреши спора за собственост, а грешката в плана е резултат от неправилно отразяване на правото на собственост. В този смисъл не е налице противоречива съдебна практика и по третия въпрос, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Или в обобщение, и по трите поставени въпроса не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер – 400 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.11.2009г., постановено по гр.д. № 365/2009г. на Видински окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. П. И. и К. П. И.
ОСЪЖДА Н. П. И. и К. П. И. да заплатят на В. И. В. и Ц. И. В. деловодни разноски за производството по допускане до касация в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: