О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 19.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 619 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”В” – Д. “ ЕО. , гр. Д. с вх. №.871 от 04.02.2009 год. на САС против решение №184 от 20.12.2008 год. по в гр.д. №2023/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.07.2008 год. по гр.д. №356/2007 год. на К. окръжен съд, ГК, което е отхвърлен предявеният от касатора против “В” О. гр. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК, отм, че не дължи сумата 30 969 лв., цена за доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води за периода второто полугодие на 1998 год. и от м. януари до май 1999 година., както и направени разноски в размер на 1050 лв. и такси в съдебното изпълнение за сумата 2 893 лв. Посочената главница е присъдена в полза на ответника въз основа на несъдебно изпълнително основание- издаден изпълнителен лист от 19.08.2002 год. по гр.д. №890/2002 год. на КРС, на основание чл.237 б.”з” ГПК, отм. Софийският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че ищецът не е доказал правопогасяващите си възражения, а именно, че е изплатил цената на доставената вода и другите канализационни дейности. Не е изтекла приложимата в случая петгодишна давност, която даже е прекъсвана с предприетите действия на принудително изпълнение.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като е осъден да заплати преетнндираните суми за доставка на питейна вода при липса на такова задължение. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.127, ал.1, чл.188, ал.1 ГПК, отм., тъй като правните изводи на съда са направени при липса на доказателства и при необсъждане на представените такива, от които съобразно правилата на логическото мислене следва да се направят изводи за погасяване на задължението с подписване на спогодителен протокол между страните на 09.07.1999 год.
Като основание за допускането му до касационно обжалване подържа, че “съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, като не е приложил точно закона. Не е обсъдил всичките представени писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора”. Така формулираните основания за селектиране на касационната жалба не могат да се квалифицират като такива с правно основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на обжалваното решение, поради общо твърдените нарушения на материалния закон както и сочени нарушения на съдопроизводствените правила, съдържащи се в краткото изложение към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не представляват нито посочване на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Непосочването на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно основание за недопускането й до касационен контрол. Само точно и мотивираното изложеният на правния въпрос от значения за изхода на делото, може да се прояви в изчерпателно изложените от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. В случая касаторът дори и не ги е посочил, тъй като се позовава на същественото значение за решаване на спора на твърдените от него процесуални нарушения на съда, а не и на значението на разрешения от съда правен въпрос за точното прилагане на закона, както иза развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №184 от 20.12.2008 год. по в гр.д. №2023/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.07.2008 год. по гр.д. №356/2007 год. на К. окръжен съд, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: