О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6099/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
К. Й. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 8106/27. 06. 2013 г. срещу определение от 27. 06. 2013 г. по ч. гр. д. № 1863/2013 г. на Софийския апелативен съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд с определение от 16. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 1863/2013 г. е оставил без разглеждане, като недопустима, частната жалба на Й. против разпореждане от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 579/2011 г. на Врачанския окръжен съд. Срещу определението на апелативния съд от 16. 05. 2013 г. е подадена частна жалба от Й. вх. № 6311/05. 06. 2013 г., която е оставена без движение с разпореждане от 06. 06. 2013 г. до внасяне на 15 лв. държавна такса. Разпореждането и указанието за внасяне на таксата са съобщени на жалбоподателя на 14. 06. 2013 г., срокът за изпълнение на указанието е изтекъл на 21. 06. 2013 г. и в този срок не е изпълнено изискването за внасяне на дължимата държавна такса. При тези обстоятелства апелативният съд е постановил връщане на частната жалба вх. № 6311/2013 г. Апелативният съд е констатирал, че с молба от 25. 06. 2013 г. Й. е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията /внасяне на държавната такса/, но молбата е подадена след изтичане на срока и на основание чл. 63 ГПК е оставил тази молба без уважение като неоснователна.
Частната жалба вх. № 8106/2013 г., предмет на настоящото производство, съдържа доводи за неправилност на определението от 27. 06. 2013 г., както следва: необходимите разноски, т. е. държавната такса би могла да бъде присъдена в края на процеса; определението за внасяне на таксата би следвало да се изпрати на и получи от жалбоподателя Й., което съдът не извършил; съдът не е обсъдил причините и искането за удължаване на срока; определението от 16. 05. 2013 г. е разгледано от некомпетентен съд и следва да бъде отменено.
Изложените съображения са несъстоятелни.
Съгласно чл. 261, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, документът за внесена държавна такса следва да се приложи към самата частна жалба при подаването й. Законът не предвижда възможност за присъждане на таксата в края на процеса. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК съобщенията до страна по делото се връчват на нейния пълномощник. Апелативният съд е действал съобразно тези разпоредби на процесуалния закон и определението му е правилно. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съдът е следвало да обсъди искането за удължаване на срока, след като е безспорно, че то не е подадено в предвидения от закона срок.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 8106/15. 07. 2013 г. на К. Й. от [населено място] срещу определение от 27. 06. 2013 г. по ч. гр. д. № 1863/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: