3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
гр. София, 11.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело №484 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 23/11.02.2011 г.. по в.т.дело №44. на АС-гр.В.Т. , с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на същия жалбоподател срещу решение №182 от 16.12.2010 г. на ОС-Плевен по т.д. № 213/2010 г. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]-гр.Червен бряг .
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение, доколкото съдът постановил обжалваното определение , не се е съобразил с разпоредбата на чл. 613а ал.2 от ТЗ , която дава право на обжалване на трети лица носители на вземане , произтичащо от влязло в сила съдебно решение.Твърди се, че в последна категория попадат и вземания, за които има издадена заповед за изпълнение на парични вземания по чл.417 от ГПК.
Ответната страна изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че [фирма]-гр. С. като подател на въззивната жалба срещу решение №182 от 16.12.2010 г. на ОС-Плевен по т.д. № 213/2010 г. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]-гр.Червен бряг не е легитимирано в хипотезата на чл.613а ал.2 от ТЗ трето лице –носител на правото на обжалване решението на съда,постановено по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ, доколкото не попада в нито една от стриктно и изчерпателно уредените в цитираната разпоредба случаи.
В частната жалба се излагат доводи, че при положение, че жалбоподателят разполага с издадена в негова полза срещу длъжника в производството по несъстоятелност заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ТЗ, то същата следва да се счете за влязло в сила съдебно решение, поради което е налице и изрично признато от закона право на обжалване на решението на съда по чл.630 ал.1 от ТЗ.
В своята константна и безпротиворечива съдебна практика ВКС приема, че когато трето за процеса по чл.625 и сл. от ТЗ лице разполага с издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ТЗ за вземане срещу длъжника в производството по несъстоятелност за него не е налице предвидената в разпоредбата на чл.613 а ал.2 от ТЗ възможност да обжалва решението на съда по чл.630 ал.1 от ТЗ, тъй като тази заповед не представлява влязло в сила съдебно решение. Това е така, тъй като на заповедта по чл.417 от ГПК липсват присъщите за влязлото в сила съдебно решение окончателност и стабилност, с оглед възможностите, които законодателят дава на длъжника по нея да се защитава срещу нейните последици след издаването и / възраженията по чл.414 и чл.423 ГПК/.В тази насока е определение №286/19.04.2010 г. по ч.т.д. № 270/2010 на ТК, ІІ т.о. , както и цитираните в него множество определения на ВКС. че липсва основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл.613а ал.2 от ТЗ в насока.
Ето защо и доколкото жалбоподателят [фирма] – [населено място] се явява за процеса по откриване на производство по несъстоятелност приключил с решението по чл.630 ал.1 от ТЗ трето лице извън някоя от стриктно и изчерпателно изброените хипотези на чл.613а ал.2 от ТЗ, то правилно съдът е преценил че същият не е носител на правото на жалба срещу това решение това и следователно последната е недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23/11.02.2011 г.. по в.т.дело №44. на АС-гр.В.Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.