1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 14 юни 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5066/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по икономическа информатика „Д. А.”, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Р. М., срещу въззивно решение №95 от 30.08.2016 г. по гр. дело №137/2016 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение №343 от 27.06.2016 г. по гр. дело №165/2016 г. на Търговищкия районен съд и са отхвърлени исковете на Т. И. Г. срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответницата по касационната жалба Т. И. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че ищцата е работила като учител теоретично обучение – професионална област информатика при ответника по иска. Със заповед № 113 от 05.01.2016г . е прекратено трудовото и правоотношение едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Със заповед № 360 от 01.09.2015 г. на директора на ПГИИ е утвърдено ново щатно разписание на училището за учебната 2015 г. – 2016 г. Съгласно това ново щатно разписание следва да бъде извършено съкращаване на една бройка учител по приложна информатика. Извършен е подбор на 08.09.2015 г. между шест учители. Съкращението се отнася за длъжността „приложна информатика“. В щатното разписание има и длъжност „Информатика и ИТ“. Отделно от това в поименното щатно разписание към 15.09.2015г. срещу длъжностно наименование „професионално образование Информатика“ са посочени поименно четирима учители теоретично обучение, а двама са посочени като учител теоретично обучение само по „Информатика“, включително и ищцата. При извършването на подбора работодателят е включил в него шестима учители, назначени на различни длъжности. Ищцата и М. Й. на длъжност „информатика”, а останалите четирима на длъжност „професионално образование информатика”. В също това време обаче и по старото и по новото щатно разписание има длъжност „Информатика и ИТ“. Учителят, заемащ тази длъжност не е участвал в подбора. В тежест на работодателя е да докаже, че в подбора са участвали всички учители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции, а той не е направил това. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, а от сходствата и различията във възложените трудови функции. Две длъжности със сходни и дори еднакви наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. Когато наименованието на длъжностите в щатното разписание и съответно – в трудовия договор е посочено по-общо и работодателят е изготвил длъжностните характеристики с по-общо съдържание, при определянето на надлежните участници в подбора се изхожда не от наименованието на длъжностите в щатното разписание (и трудовите договори), а от действително изпълняваните трудови функции. По делото не са събрани и доказателства, че са използвани еднакви показатели в рамките на законовите критерии за всички участници в подбора. Комисията по подбора е взела решение оценката на резултатите от труда да се базира на решението на комисията за оценка на постигнатите резултати по Наредба № 1 от 04.01.2010 г. на министъра на образованието и културата към 2015 г. Във връзка с това е видно, че оценката на ищцата към 2015 г. е 24 т., поради което при подбора са и дадени 0 точки. Проверка обаче за останалите учители не може да бъде извършена, доколкото за същите няма представени никакви доказателства в тази насока. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на уволнението и при възражения за неправилен подбор да представи всички доказателства във връзка с неговото извършване. С оглед на това и доколкото няма доказателства в тази насока законосъобразността на подбора в тази му част не е доказана. По тези причини уволнението е незаконно.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: за задължението на съда ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, да приложи по-високия по степен акт; има ли дискриминация ако на определени специалности – инженерни се дава по-голяма тежест от педагогически такива при извършване на подбора и за възможността въззивният съд да се произнесе по факти, които не се оспорени от ищцата пред двете инстанции, а именно относно оценките на участниците в подбора, основани на работната им заплата по Наредба № 1 от 04.01.2010 г. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са ТР №1/09.12. 2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №95 от 30.08.2016 г. по гр. дело №137/2016 г. на Търговищкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси самостоятелно не са обусловили крайното решение, защото те не се отнасят до решаващия извод на въззивиния съд за незаконност на уволнението поради липса на доказателства в подбора да са участвали всички учители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции. Освен това въззивният съд не е приел, че няма задължение ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, да приложи по-високия по степен акт. Съобразил е задължителната съдебна практика, включително и тази посочена от касатора, че право на работодателя е да прецени какви конкретни показатели да използва в рамките на законовите критерии по чл.329 КТ. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Работникът или служителят може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от самия работодател сред показателите за подбор. След като са изчерпани контролните функции на въззивния съд /да провери валидността и допустимостта на решението и да определи вярната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните/, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването. Ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила (при разменена доказателствена тежест, при липса на доказателства, извращаване на събраните доказателства или необсъждането им). Ако във въззивното производство не са събрани доказателства за новооткрити или новонастипили факти, съдът не може да преценява нито да обсъжда наново доказателствата по делото. Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. Като изхожда от своята правна квалификация на материалните субективни права, предмет на делото, той може да приеме за правнорелевантен факт, чието правно значение е отречено от първоинстанционния съд, като и да отрече правното значение на факт, който е взет предвид при постановяване на първоинстанционното решение.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95 от 30.08.2016 г. по гр. дело №137/2016 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономическа информатика „Д. А.”, [населено място], да заплати на Т. И. Г., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.