3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 663
гр. СОФИЯ , 30.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 257 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Х. П. В. чрез процесуалния си представител адв. С. Илиева е обжалвал въззивното решение на Габровския окръжен съд № 193 от 03.12.2010г. по гр.д.№269/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответниците В. Н. К., И. В. Х. и Х. Н. И. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че жалбата е нередовна, защото не е посочен обжалваемият интерес и не са изпълнени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК. Поддържа се и отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК поради липса на формулиран правен въпрос от значение за решаването на делото.
Възражението за недопустимост на жалбата е неоснователно.
Касационната жалба е подадена на 17.01.2011г. и за разглеждането й е приложима разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК в редакция след изменението в Д.В.бр.100/2010г. – допустимостта на касационното обжалване е обусловено от изискването цената на иска да е над 5000лв. В случая данъчната оценка на имота е 17 775лв. съгласно удостоверението на лист 16 от първонистанционното производство и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, ето защо е неоснователен доводът за нередовност на касационната жалба респективно за недопустимостта й поради размера на обжалваемия интерес.
Габровският окръжен съд е потвърдил решението на Габровския районен съд № 317 от 22.06.2010г. по гр.д.№ 2201/2009г. , с което е уважен иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ като е възприел изводите на първоинстанционния съд, че спорният имот към датата на одържавяването е бил собственост на наследодателя на ищците, а не на наследодателя на ответника.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът, по който се е произнесъл е от значение за точното
прилагане на закона и развитие на правото.
Противоречието с практиката на ВКС според касатора се състои в това , че въззивният съд „признава, че разпитаните свидетели са противоречиви, но намира това за нормално”. Според ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно противоречието следва да се състои в правните изводите на съда, с които се тълкуват правни норми, а не в неговите фактически изводи, които се основават на събраните по всяко конкретно дело доказателства. В случая поставеният въпрос с оглед цялостното изложение и цитираната съдебна практика следва да се свърже със задължението на съда да обсъди съвкупно доказателствата, а при противоречие – да прецени достоверността им по вътрешно убеждение. Точно така е процедирал в случая въззивният съд, възприемайки изводите на районния съд, основани на подробен анализ на писмените доказателства. Самото противоречие в показанията на свидетелите е обективен факт, а не правен въпрос и не е допустимо въз основа на това противоречие да се обосновава искане за касационно обжалване.
На следващо място се поддържа противоречие между тълкуването на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ в практиката на ВКС, че спор за материално право е налице, когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент – образуването на ТКЗС, във връзка с възстановяването му, а в настоящия случай не може да стане ясно дали ищците и ответника са заявили за възстановяване земята, предмет на делото. Така формулираният въпрос е фактически, а не правен. Той стои за разрешаване по всяко дело, по което се твърди наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед на което сам по себе си без да е свързан с конкретно установените по делото обстоятелства и задължителната практика на ВКС, ОСГК в ТР 1/1997г. относно фактическият състав на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ не може да обуслови основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
К. поддържат, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса дали след като има две положителни решения на Поземлената комисия съдът е длъжен да прецени кои имоти са заявени за възстановяване не само по подадените заявления, но от всички представени от страните писмени доказателства, вместо което съдът възприема заключението на вещото лице без да го обсъди в решението. Така формулиран въпросът представлява довод за нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата, относим към правилността на решението , а не към основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяването й или когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд , Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 193 от 03.12.2010г. по гр.д.№269/2010г.
Осъжда Х. П. В. да заплати на В. Н. К., И. В. Х. и Х. Н. И. сумата 100 лв./сто лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: