О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 152/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. С. чрез нейния пълномощник адв. В. К. срещу решение № 1547 от 11.11.2011 г. по гр.д. № 2033/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали с предявяването на иск за делба се спира погасителната давност за вземанията, които единият от съсобствениците има срещу останалите за извършени от него разходи за строително – монтажни работи в съсобствения имот. За да обоснове твърдяното противоречие, се позовава на решение № 430 от 21.06.2004 г. по гр.д. № 84/04 г. на ВКС, І г.о. и решение № 717 от 24.03.1995 г. по гр.д. № 235/75 г.
Ответниците в касационното производство Ц. А. К., С. К. К. и Е. К. И. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С въззивното решение в обжалваната му част е потвърдено решение № 1745 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 3111/06 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 286 ГПК/ отм./ претенции от В. Н. С. против Ц. А. К. за сумата 6 333 лв., представляваща припадащата се част от направени през периода м. март- м. април 2002 г. разходи за строително- монтажни работи в съсобствения имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, обект 2, както и за сумата 6 264 лв., представляваща припадаща се част за направените през периода м. март – м. април 2002 г. разходи за строително- монтажни работи в съсобствения им имот в [населено място], Пловдивска област, представляващ УПИ І- 18 в кв. 16. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че претенциите, които намират правното си основание в чл. 30, ал.3 ЗС, са погасени по давност, тъй като са предявени на 07.10.2010 г., т.е. след изтичате на общия 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който тече от момента, в който разноските са били направени. Предявяването на иск за делба не спира течащата погасителна давност, тъй като не е сред предвидените в чл. 115 ЗЗД основания. Претенциите по сметки между съделителите за разходи, направени от един от тях, имат самостоятелен характер и могат да бъдат заявени и в отделно производство.
Съображенията на въззивния съд за отхвърляне на исковете очертават като съществен за изхода на спора поставеният от жалбоподателката правен въпрос дали предявяването на иск за делба спира погасителната давност за вземания на съсобственика за подобрения в съсобствения имот. Практиката, на която се позовава обаче, не третира този въпрос и в този смисъл не обосновава извод за наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение № 715 от 24.03.1975 г. по гр.д. № 236/75 г. на ВС, І г.о. е разгледана възможността с възражение на ответника да се прекъсне давността за вземания на ищеца, а в решение № 430 от 21.06.2004 г. по гр.д. № 84/04 г. на ВКС е прието, че предявяването на иск за делба е основание по чл. 116, “б” ЗЗД за прекъсване на придобивната давност.
Поради тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1547 от 11.11.2011 г. по гр.д. № 2033/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: