О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 663
София, 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 582/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, пр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Б. срещу определение № 171 от 02.06.2009 г. по в.т.д. № 127/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е спряно производството по т.д. № 127/2009 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 10/2009 г. на Бургаския окръжен съд.
В частната жалба са изложени подробни съображения относно процесуалната недопустимост на предявения от “К” АД иск, предмет на т.д. № 10/2009 г. на БОС, довела до прекратяване на образуваното по него производство.
Ответната по частната жалба страна “К” АД изразява становище за оставянето й без уважение по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276 ГПК писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Предмет на производството по делото е предявен от Община-Б. иск за отмяна по реда на чл.71 ТЗ на решение от 17.04.2008 г. на УС на “К” АД за увеличаване на капитала на дружеството чрез издаване на нови 10 000 000 броя поименни акции с право на глас с номинал 1 /един/ лв. всяка, които се поемат и записват изцяло по реда на чл.195 ТЗ с твърдението, че то е взето извън предметната компетентност на този орган поради липсата на изричното му овластяване с решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции.
С обжалваното определение е прието, че предявения от “К” АД иск за установяване пълното осъществяване на сложния фактически състав на правоотношението по приемане на решение на ОС на акционерите от 17.04.2006 г., вкл. и решение по чл.196, ал.3 ТЗ и валидно възникналото право на УС да извършва увеличение на капитала по реда на чл.196, ал.1-3 ТЗ, определя законосъобразността в тази насока на всички бъдещи действия на органите на дружеството, поради което е счетено, че този въпрос има преюдициален характер и при наличието на данни за образуване на исково производство с този петитум е налице необходимост от спиране на зависещите от това спорове, какъвто е настоящия, до постановяване на вляло в сила решение.
Обжалваното определение е неправилно.
Безспорно наличието или отсъствието на взето от общото събрание на акционерите решение за овластяване на управителния съвет да приема решения за ограничаване на правата им по чл.194, ал.1 ТЗ и за увеличаване капитала на търговското дружество под условие е въпрос, който принципно има отношение към законосъобразността на атакуваното по реда на чл.71 ТЗ решение.
Не може да бъде споделен извода на апелативния съд, че още с първоначалния си отговор ответникът е взел становище по фактическите твърдения на ищеца относно отсъствието на предварително взето решение на общото събрание по реда на чл.196, ал.3 ТЗ. Твърдение за прието такова решение не се съдържа в депозирания в срока по чл.367 ГПК отговор. Нещо повече, в същия са изложени съображения, доразвити и в допълнителния писмен отговор на ответника в подкрепа на становището му, че провеждането на отделно събрание за делегиране права на УС по чл.194, ал.4 ТЗ не е било необходимо с оглед залегналата в чл.13 от Устава клауза.
Изрично позоваване на взето по този въпрос решение от 17.04.2006 г. и представяне на доказателства за проведено общо събрание за приемането му е предприето едва с допълнителния му отговор. Пропускът да стори това в срока по чл.367 ГПК ответникът се опитал да преодолее чрез предявяване на инцидентен установителен иск за признаване “съществуването и осъществяването на сложния фактически състав на правоотношението, чийто финален юридически факт е приемането на решение на ОС от 17.04.2006 г.”, приемането на който за съвместно разглеждане с първоначалния иск е отказано от Бургаския окръжен съд с определение № 4 от 26.11.2008 г.
В чл.131, ал.1 ГПК законодателят е установил задължителното съдържание на писмения отговор на исковата молба, който освен формалните реквизити на всяко процесуално действие, предприето извън откритото заседание, следва да включва становище на ответника по допустимостта и основателността на иска и изложение на възраженията му и обстоятелствата, на които те се основават – т.5 от цитираната разпоредба. Вземането на становище по твърдяните в исковата молба обстоятелства е процесуално задължение на оспорващия иска ответник, чрез изпълнение на което, като се отделя спорното от безспорното, се определя предметът на доказване по конкретното дело. Последица от неизпълнението на това задължение в установения от закона срок е установената в чл.133 ГПК процесуална преклузия на неупражнените възражения срещу иска, като в този смисъл законодателят въздига писмения отговор в абсолютна предпоставка за упражняване правото на защита на ответника по предявения иск.
Изложеното позволява да се обобщи, че всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия изгубва качеството на правнолеревантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да бъде предмет на инцидентен установителен или на отделен самостоятелен иск поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения й отговор. В конкретния случай предявеният от ответника иск по чл.124 ГПК няма за предмет съществуването или несъществуването на своевременно оспорено по смисъла на закона правоотношение и като е приел противното, апелативният съд неправилно е приложил нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Това налага определението, с което е спряно производството пред него да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 171 от 02.06.2009 г. по в.т.д. № 127/2009 г. на Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: