О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София 04.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1252/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. М., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. С., срещу въззивно решение №267 от 10.05.2011 г. по гр. дело №123/2011 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено частично решение №150 от 19.11.2010 г. по гр. дело №279/2010 г. на Свогенския районен съд и на ищеца Б. Г. П., малолетен, чрез неговата майка и законен представител М. Т. П., са присъдени на основание чл.143 СК месечна издръжка от 100 лв. и на основание 149 СК издръжка за минало време от 946.67 лв. Въззивният съд е приел, че по делото няма данни за трудовата заетост и доходите на ответника по иска, но той е в трудоспособна възраст и е в състояние да участва пълноценно в издръжката на детето си. Няма задължения за издръжка към други лица. В отговора на исковата молба е признал факта, че месечните му доходи са между 200 лв. и 240 лв. Размерът на дължимата от бащата месечна издръжка е определен на 100 лв. като са съобразени обективните икономически условия, нуждите на детето с оглед на възрастта и здравословното му състояние и възможностите на родителите.
Ответникът по касационната жалба Б. Г. П., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител М. Т. П., [населено място], Софийска област, не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за издръжка за минало време. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта за присъждане на издръжка за минало време следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това какви са критериите за определяне на справедлива издръжка за дете, когато няма доказателства за постоянни доходи на дължащия издръжка родител, нито какви са възможностите му да дава издръжка и дали в този случай трябва също да се съобразяват както нуждите на детето, така и възможностите на родителя. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС №5/81 г. и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №267 от 10.05.2011 г. по гр. дело №123/2011 г. на Софийския окръжен съд в частта относно присъдената на основание чл.143 СК месечна издръжка. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея размерът на издръжката се определя от съотношението между нужди и възможности. За определяне на размера и се преценяват нуждите на издържания и възможностите на задълженото лице. Когато родителят е трудоспособен и сам се е поставил в невъзможност да получава доходи от работа, то за него не е налице освобождаваща невъзможност да плаща издръжка на малолетното си дете. Направеното от родителя съдебно признание на факта относно размера на получаваните месечни доходи се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Размерът на издръжка за детето се определя винаги конкретно в зависимост от установените по делото нужди и възможности. Ако ищецът твърди, че ответникът има доходи над средните, то в негова тежест е да го докаже, а ако ответникът твърди, че има доходи под средните, то съответно той трябва да го докаже.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №267 от 10.05.2011 г. по гр. дело №123/2011 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение №150 от 19.11.2010 г. по гр. дело №279/2010 г. на Свогенския районен съд и на ищеца Б. Г. П., малолетен, чрез неговата майка и законен представител М. Т. П., е присъдена на основание чл.143 СК месечна издръжка от 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. П. М., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. С., срещу въззивно решение №267 от 10.05.2011 г. по гр. дело №123/2011 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение №150 от 19.11.2010 г. по гр. дело №279/2010 г. на Свогенския районен съд и на ищеца Б. Г. П., малолетен, чрез неговата майка и законен представител М. Т. П., е присъдена на основание 149 СК издръжка за минало време от 946.67 лв.
Определението в частта за оставяне без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.