3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
гр. София, 05.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 2036 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. И. Д. срещу определение № 2507 от 07.08.2018г. гр.д. № 3539/2018г. на Апелативен съд – София, с което е оставено без уважение искането му, направеното във въззивната инстанция, за обезпечаване на предявения от нея иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 09.12.2015г. срещу ЗК „Олимпик”, представлявано от клона му в България, чрез запор на вземанията на ЗК „Олимпик” клон България към застрахователен брокер „Ес Ди Ай Груп” ООД.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно. Поддържа, че необоснован е изводът на съда, базиращ се на капиталовите изисквания за платежоспособност на застрахователите, според които те са задължени да поддържат по всяко време технически резерви, с които да гарантират вземанията на ползвателите на застрахователни услуги, тъй като именно за неспазването на тези капиталови изисквания е отнет лиценза на кипърското застрахователно дружество. В тази насока жалбоподателката се позовава на представените доказателства към молбата й за обезпечение, от които е видно, че на 20.07.2018г. Комисията за финансов надзор е уведомена от компетентния орган, осъществяващ надзор над застрахователните дружества в Кипър посредством Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, че ответното дружество не покрива минималното капиталово изискване за платежоспособност и представеният краткосрочен план за изпълнение не е адекватен; отнемането на лиценза е потвърдено от компетентните органи след проведено обжалване и вече е окончателно; последица от горното е, че дружеството подлежи на производство по принудителна ликвидация и несъстоятелност пред кипърския съд. Невярно е твърдението в мотивите, че спазването на капиталовите изисквания се контролира от КФН, тъй като този контрол се осъществява от „Надзорен орган върху застраховането”, който е компетентния орган за осъществяване на надзор над застрахователните дружества в Кипър. На следващо място, кипърското застрахователно дружество не е учредено и лицензирано в България застрахователно дружество, а има регистриран в страната клон, поради което задълженията му не се покриват от обезпечителния фонд по чл.565 КЗ. Съгласно чл.521 и чл.564 КЗ вр. пар.1, т.7 КЗ, обезпечителният фонд по КЗ гарантира само вземанията на увредените лица при несъстоятелност на застрахователи, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които са със седалище в България или са от трета страна, която не е членка на ЕС, чрез клон регистриран в България.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивната инстанция е оставила без уважение молбата за обезпечение, позовавайки се на липса на обезпечителна нужда. Изложени са съображения, че няма данни за неплатежоспособност на ответника. Същевременно, решаващият състав се е позовал на механизмите за гарантиране на вземанията на застрахованите лица чрез обезпечителния фонд по КЗ при несъстоятелност на застраховател. Посочено е, че с разпоредбата на чл.565, ал.1, т.1 КЗ се гарантират вземанията на лицата по чл.564, ал.1 КЗ при несъстоятелност, вкл. на клон на застраховател от трета държава, регистриран в Р България само за извършваната чрез клона дейност в страната, като съгласно чл.565, ал.2 КЗ се гарантират всички застрахователни вземания по ал.1 на лицата, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според апелативния съд, издадените от Надзорната комисия на Кипър и Комисията за финансов надзор актове не налагат извод, че застрахователят не притежава достатъчно средства, за да изпълни задълженията си към ищцата при евентуално уважаване на иска, доколкото КФН не е предприела други действия по отношение на клона на застрахователя в България, което означава, че капиталотово покритие на клона е достатъчно да бъдат удовлетворени претенциите по вече сключените застраховки.
Определението е правилно.
Основателни са доводите на жалбоподателката, че кипърското застрахователно дружество е с окончателно отнет лиценз, поради неспазване на капиталовите изисквания за неплатежоспособност, както и че регулатор на чуждестранния застраховател не е КФН в България, а компетентния за това орган в Кипър и че отговорността по чл.226 КЗ /отм./ не се покрива от обезпечителния фонд по КЗ, съобразно чл.521 и чл.564 КЗ вр. пар.1, т.7 КЗ.
Независимо от горното, крайният извод на апелативния съд за липса на обезпечителна нужда е правилен, с оглед следните съображения:
От представените доказателства към молбата за обезпечение се установява, че кипърското застрахователно дружество е с отнет лиценз, поради непокриване на капиталовите изисквания за неплатежоспособност. Нещо повече, видно от вписванията в търговския регистър по партидата на клона му в България и документите, дали основание за вписването, които се считат служебно известни на съда, на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, на дружеството е назначен на 10.08.2018г. временен ликвидатор, който поема и контролира всички имуществени и законни права, на които компанията има право или изглежда, че има право. Назначаването, на основание чл.31 от Закона за моторните превозни средства от 2000г. (застраховка „Гражданска отговорност”) на Кипър, на временния ликвидатор от Фонда за застраховане на МПС в Кипър е във връзка с подадено заявление за прекратяване и ликвидация на застрахователната компания, поради несъстоятелност, тъй като процентът на неуредените задължения по застрахователни полици от клас „Гражданска отговорност” е 90% от общата сума на неуредените задължения на компанията. Състоянието на неплатежоспособност, на което се основава и настоящата жалба, изключва възможността за удовлетворяване на кредиторите на застрахователното дружество по реда на индивидуалното изпълнение, чийто изход именно се гарантира чрез допускането на обезпечение по осъдителния иск, като кредиторите се удовлетворяват в рамките на производство по универсално принудително изпълнение. С оглед това не е налице обезпечителна нужда, като следва да се има предвид и факта, че имуществените права са под контрола на назначения временен ликвидатор, поради което молбата за допускане на обезпечение е неоснователна.
Предвид изложеното, обжалваното определение, макар и по съображения, различни от изложените от апелативния съд, като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2507 от 07.08.2018г. гр.д. № 3539/2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.