2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
С., 08.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 871/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Кю Би и И. (Ю.) Л.” – Великобритания, чрез процесуалния му представител адв. В. В. от САК, срещу определение № 7 715 от 22.04.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 12 313/2013 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК се спира производството по делото до приключване на досъдебно производство № ІV – 08/2008 г. по описа на В. прокуратура [населено място].
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици и делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че не са налице предпоставките на чл. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Ответникът по частната жалба не ангажира становище в законоустановения срок.
Третото лице – помагач е изразило становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 9 480/2011 г. по описа на Районен съд [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ, предявен от Кю Би и И. (Ю.) Л.” – Великобритания срещу Министерство на отбраната на РБ. Ищецът претендира заплащането на сумата от 7 263,74 лв. – регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка на имущество, собственост на [фирма], причинени от настъпило застрахователно събитие – вследствие на ударната вълна от взрива във военните складове в [населено място], ведно с мораторната лихва върху посочената сума от предявяване на исковата молба да окончателното й заплащане. С решение № ІІ-56-82 от 05.07.2012 г. СРС е уважил изцяло заявените претенции.
Недоволен от постановеното решение, ответникът е депозирал въззивна жалба пред СГС, по която е образувано в. гр. д. № 12 313/2012 г. С обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на досъдебно производство № ІV – 08/2008 г. по описа на В. прокуратура [населено място].
Обжалваното определение е неправилно.
С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. Само по себе си образуването на досъдебно производство за установяване на причините и условията за настъпване на производствена авария на 03.07.2008 г. в района на под. 18 250 – Ч. – престъпление по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, не обуславя наличието на предвидените в тази разпоредба предпоставки за спиране на производството.За да се приеме, че е налице така установеното в процесуалния закон основание за спиране на производството е необходимо в хода на производството съдът да разкрие наличието на престъпно обстоятелство и установяването на това обстоятелство да има значение за изхода на гражданския спор, какъвто не е настоящия случай. Освен това, за прецизност следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че издаваните в досъдебното производство актове нямат задължителна доказателствена сила за гражданския съд, т.е. съдът не е обвързан от констатациите, съдържащи се в тях, поради което същият може да приеме да установени различни факти. Съгласно константната практика на ВКС висящността на наказателното производство в досъдебната фаза е правно ирелевантно за гражданския процес. В този смисъл са определения: № 808 от 21.09.2012 г. по ч. т. д № 549/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.; № 142 от 18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 114/2011 г. на ВКС, ТК, ІІІ отд. и др.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 7 715 от 22.04.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 12 313/2013 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: