О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 14.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 38 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. П. против решение от 03.07.209г., постановено по гр.д. № 3* от 2008г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 11.07.2008г. по гр.д. № 18221/2007г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска с правно основание чл. 38а от ЗЖСК, предявен от касатора против С. П. Ш. за предаване на владението върху апартамент № 87, находящ се в гр. С., ж.к.”Г”, бул. “. № 3, с нова номерация ул. “. № бл.259, нх. Ж, ет.7 с площ 82,14 кв.м. ведно с мезонетно разположени тавански помещения, включени към жилището със застроена площ 40,31 кв.м., ведно с мазе № 16 със застроена площ 5 30 кв.м. и 5,2331 ид.ч. от общите части на сградата и 26/8500 ид.ч. от УПИ *, кв. 135-д по плана на гр. С., м. “К”
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон при формиране на извода от кой момент може да се владее обект на ЖСК, съществени нарушения на процесуалните правила относно приетото само въз основа на частните документи кога обекта е годен за обитаване и игнорирането на официални писмени документи и за необоснваност на извода, че ответницата е владяла процесния апартамент от 1996г., когато същия е бил в процес на изграждане.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: 1. може ли член-кооператор да предяви иск по чл. 38а от ЗЖСК против трето лице, което не е член-кооператор, ако ЖСК е собственик само на идеална част от обекта, за който членува По този въпрос се твърди противоречива съдебна практика и се представят Р № 577/16.12.2007г. по гр.д. № 727/2006г. на ВКС, ІІ гр.о., Р № 279 от 04.04.2006г. по гр.д. № 196/2005г. и Р № 260/04.10.2007г. по гр.д. № 344/2007г. на 5-членен състав на ВКС, Р № 806/14.11.2003г., Р № 1* от 14.01.2008г. по гр.д. № 103/2007г. на ВКС ІІ гр.о. и Р № 183/30.03.2009г. по гр.д. № 5032/2007г. По втория въпрос – от кой момент може да тече придобивна давност за обект, изграден от ЖСК от трето лице, касатора сочи само Р № 183/30.03.2009г. по гр.д. № 5032/2007г.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като отговора на първия поставен въпрос не е послужил като основание за отхвърляне на иска, а и защото отговора на този въпрос е разрешен по еднакъв начин в приложените решения. Вторият въпрос за давността зависи от конкретните факти по всяко дело, поради което отговорът му не е правен.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищцата е приета за член-кооператор с протокол от 08.07.2006г.,т.3 за апартамент № 8*ъс заповед № 1552/31.08.1963г. е одобрен регулационния план на “К”, а със заповед № 165/1964г. п.ІV от кв. 133-д с площ 10 122 кв.м. е отреден за нуждите на Съюза на българските художници /СБХ/, който е изплатил и обезщетението при отчуждаването. От тази площ 1622 кв.м. са предадени на ПП”Ч”. С констативен н.а. № 162/1975г. СБХ е призната за собственик на парцел **** ІV от кв. 135-д с площ 8500 кв.м. Със заповед от 1986г. е изменен плана, като са обединени парцели V на Столична община с площ 12 099 и парцел **** /бившия ІV на СБХ/ и е образуван общ парцел **** с площ 20 599 кв.м., отреден “за високо етажно строителство – жилища, магазини, гаражи и изложбена зала.”. СБХ, като обществена организация взема решение още на 23.09.1986г. да се учреди ЖСК, която да извърши жилищно строителство. През 1989г. е учредена ЖСК “Български художник”, на която СБХ дарява 1/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. от парцел **** от кв. 133-д, целия с площ 20 595 кв.м. а с н.а. № 184/19.05.1994г. СБХ й продава 9/10 ид.ч. от същата идеална част от същия парцел. С решение № 9/30.05.1989г. Общински РНС”Т” определя ЖСК “Български художник” като инвеститор на десет блока в западната част на парцела със 70 апартамента, от които 7 да останат за обществени нужди.говорени са и условията за изграждане на магазини и озеленяването. Общината счита, че е отстъпила право на строеж на ЖСК /писмо № 9* от 18.11.1999г. на главния архитект на София/, поради което е издадено разрешение за строеж № 87/18.07.1990г. за `изграждане на 10 блока. ЖСК е сключила договор за строителство с фирма “МБ” на 22.10.1991г. Инвеститорът е предоставил правото на изпълнителя да се разпорежда с 50 жилища от общо предвидените 121 и с 49 гаражни места, индивидуализирани с приложение № 1 към договора, съобразно разпределителен протокол с ЖСК от 09.11.1991г.. Процесният апартамент е между тези, с които може да се разпорежда строителя. С предварителен договор от 07.03.1996г. “Б” ЕООД се е задължил да построи и предаде на ответницата процесния апартамент № 87. През м. юли 1998г. е констатирано, че сградата не е приета с акт образец № 16, но някои апартаменти се обитават. В протокол за откриване на строителна площадка от 12.12.2006г. е отразена констатация, че блок 259 е бил изграден в груб вид още 1995г.
Въззивният съд е приел, че ЖСК е собственик на 8500/20595 ид.ч. от дворното место и на толкова ид. части от отделните имоти от жилищната сграда, тъй като не се установява Общината да е учредила право на строеж на ЖСК върху съсобствения парцел. Съдът е преценил за основателно възражението на ответницата за придобивна давност, която е започнала да тече от момента на сключване на предварителния договор – 07.03.1996г. и предаване на ключовете на ответницата. Тъй като от този момент до предявяване на иска – 13.08.2007г. е изтекъл период по-дълъг от 10 години, съдът е приел, че ответницата го е придобила по давност, защото. съсобственика на апартамента /ЖСК/ не е прекъснал владението на ответницата, поради което тя е могла да придобие по давност годния обект на собственост.
Първият повдигнат правен въпрос – може ли член-кооператор да предяви иск по чл. 38а от ЗЖСК против трето лице, което не е член-кооператор, ако ЖСК е собственик само на идеална част от обекта, за който членува е разрешен положително от възивният съд и даденото разрешение съответства с приетото в Р № 577/16.12.2007г. по гр.д. № 727/2006г. на ВКС, ІІ гр.о., Р № 279 от 04.04.2006г. по гр.д. № 196/2005г., Р № 806/14.11.2003г., Р № 1* от 14.01.2008г. по гр.д. № 103/2007г. на ВКС ІІ гр.о. и Р № 183/30.03.2009г. по гр.д. № 5032/2007г. и Р № 1243/28.12.2007г. по гр.д. № 393/2006г. на ВКС, ІІІ гр.о. Тъй като по първия поставен въпрос не е доказана противоречива съдебна практика, съдът намира, че не следва да допуска до касация постановеното решение на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По втория въпрос – от кой момент започва да тече придобивна давност за третите лица – не член кооператори за придобиване по давност на обект, собственост на ЖСК. Възивният съд е приел, че такава възможност съществува от завършване на сградата до степен, годна за обитаване. Това не се оспорва от касатора. В този смисъл е и приетото в Р № 527/10 от 16.06.2010г. по гр.д. № 1136/2009г., постановено на основание чл. 290 от ГПК. В същото решение е прието, че чл. 31, ал.3 от ЗК не намира приложение по отношение на ЖСК, тъй като това е специален вид кооперация с различни цели, чиято статут, права и задължения се уреждат със специален закон. Тъй като е налице задължителна съдена практика, на която не противоречи възивното решение, то не следва да се допуска до касационен контрол и по втория правен въпрос.
Въпросът дали към 1998г. сградата на ЖСК е била завършена във вид, годен за обитаване е фактически, както и това как се установява това. До влизане в сила на ЗУТ не е установена специална процедура за установяване на този факт. В този смисъл по този въпрос не може да се уеднакви съдебната практика, поради което решението не подлежи на касация и по него.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.07.209г., постановено по гр.д. № 3* от 2008г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: