О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 13.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№476 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1189 от 17.11.08г. по гр.д. №881/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение от 12.02.08г. по гр.д. №2109/07г. на Варненския районен съд, с което ответниците Й. П. К., В. П. Н. , Б. Х. Л. и Д. М. Л. са осъдени да предадат на основание чл.108 от ЗС на “Н” Е. гр. В. реална част с площ от 18,58 кв.м. от избено помещение №11, цялото с площ от 32,40 кв.м., като спорната част е повдигната в зелен цвят на скицата на вещото лице на стр.88 по гр.д. №2109/07г. на ВРС.
Въззивният съд е приел, че държавата е била собственик на магазин с площ от 136 кв.м. и избено помещение с площ от 32 кв.м., находящи се в сградата на ЖСК “Х”, бл. №1, на ул.”Т” №5 и ул.“Ж” в гр. В., съгласно АДС №11185/72г. Този имот е бил включен в капитала на “Варненски бряг” ЕАД. С договор от 11.12.97г., сключен по реда на ЗППДОП /отм./ между министъра на търговията и туризма и ЕТ “Н”, имотът на “Варненски бряг” ЕАД е продаден на едноличния търговец. Впоследствие търговското предприятие на ЕТ “Н” е прехвърлено на ищеца “Н” ЕООД. Прието е, че според архитектурния проект на сградата, в която се намира продадения имот, към магазина с площ от 136 кв.м. е предвидено избено помещение от 32 кв.м. След извършени незаконни преустройства, част от това мазе с площ от 18,58 кв.м. е придадена към мазето на ответниците – поставен е разделителен зид към останалата част от мазето на “Н” Е. и е пробита врата и още един отвор към мазето на ответниците.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че с договора за приватизационна продажба и с последващия договор за прехвърляне на търговско предприятие ищецът е станал собственик на магазин с площ от 136 кв.м. и принадлежащото му мазе с площ от 32 кв.м., част от което се владее без основание от ответниците. Договорът за приватизационна продажба е сключен от надлежен орган по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП, ред. ДВ бр.89/97г., но дори това да не е така, с приемане на плащането на цената, договорът е потвърден от страна на продавача. Пред въззивната инстанция са представени документи за извършеното плащане на цената, във връзка с уговореното в чл.8 от договора, че собствеността преминава след пълното заплащане на продажната цена. И на последно място – дори избеното помещение да не е идентифицирано чрез своите граници в договора, това може да се извърши чрез съпоставка с архитектурния проект.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В нея те поддържат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение №2419/13.10.60г. І ГО; решение №1913/95г. на ІV ГО и решение №403 от 08.06.05г. на І ГО. Освен това имало и противоречива практика на съдилищата – сочи се решение от 29.11.07г. по гр.д. №1127/05г. на ОС София. И на последно място – решението по настоящия казус щяло да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ревандикационните искове са едни от най-често срещаните способи за защита на правото на собственост.
Ответникът в производството – “Н” Е. гр. В. оспорва жалбата. В писмен отговор подробно обосновава становището си, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВС и ВКС по чл.108 от ЗС, отразена в посочените съдебни решения. В съответствие с приетото в решение №2419/13.10.60г. І ГО е изследвал въпросите дали ищецът е собственик на спорния имот, дали той се намира във владение или държане на ответника и дали това владение е без основание.важаването на ревандикационния иск е резултат от приетото, че в случая са налице и трите условия на чл.108 от ЗС. Тъй като ищецът се позовава на деривативно основание за придобиване на собствеността, той е доказал и правото на собственост на своя праводател, в съответствие с приетото в решение №403 от 08.06.05г. на І ГО. Спорното мазе с площ от 32 кв.м. е вписано в акта за държавна собственост №/72г. като принадлежност към магазина с площ от 136 кв.м., намиращ се в процесната жилищна сграда. Обстоятелството, че в този акт не е дадена друга индивидуализация на мазето, освен неговата площ, не е пречка то да се идентифицира чрез архитектурния проект, както е процедирал и въззивният съд, в съответствие със съдебната практика в аналогични хипотези. Вещото лице е индивидуализирало мазето не само чрез неговата площ, а и по отреждането му като принадлежност към магазина, продаден впоследствие на ищеца, чието първоначално предназначение е било за фризьорски салон и това е отбелязано в архитектурния проект включително и в частта за мазето. Няма противоречие и с решение №1913/95г. на ІV ГО, тъй като за разлика от случая, който е стоял за разрешаване пред ВС, в настоящия случай мазето е било вписано в предмета на договора за приватизационна продажба. Невлезлите в сила съдебни решения не могат да служат като илюстрация на противоречива съдебна практика. Ето защо решението от 29.11.07г. по гр.д. №1127/05г. на ОС София не следва да се обсъжда във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, още повече, че то не съдържа нещо по-различно от това, което се приема в обсъденото вече решение №2419/13.10.60г. І ГО.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Спорът по настоящото дело не повдига въпроси, значими от гледна точка на развитието на правото. Налице е богата практика по чл.108 от ЗС, която не се нуждае от промяна или от уточнение, с оглед спецификите на конкретния случай.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1189 от 17.11.08г. по гр.д. №881/08г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: