О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 16.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 87/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. И. и Е. И. Ш. от гр. С., чрез адв. Г. Г. от САК срещу решението на Софийския градски съд, ІV-б състав на ГК от 24.VІ.2008 г. по гр.д. № 2860/2006 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 36 състав от 15.VІІІ.2003 г. по гр.д. № 9274/2002 г. за разваляне на сключения договор между Л като прехвърлител и М. Х. И. като приобретател, като със споразумение от 5.VІІ.2001 г. страните по алеаторния договор се съгласили грижите за гледането на прехвърлителката да се полагат от ответницата Е, поради виновно неизпълнение на поетите задължения спрямо кредиторката, с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД.
Конституираната след смъртта на първоначалната ищца Л. И. нейна наследница по завещание А. Ф. А. в представения отговор по жалбата по реда на чл. 287 ал.1 от ГПК поддържа, че жалбата е недопустима – не са налице изчерпателното посочените предпоставки на чл. 280 ал.1 от ГПК. Евентуално счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС взе предвид следното:
С нот.акт № 105 том І нот.дело № 106/5.VІІ.2001 г. на нотариус Т. А. Л. Г. Зафирова-И. е прехвърлила на М. Х. И. притежавания от нея апартамент в гр. С. на ул. К. № 154 на първия етаж срещу задължението на приобретателката М. Хр. И. да поеме гледането на прехвърлителката като й осигури с грижи и добро отношение нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега, медицинска помощ, когато има нужда – лично или чрез другиго. Прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху имота, както и плодоползването досежно гражданските плодове, с изключение на една стая с общо ползване на кухнята и сервизните помещения, в която ще се настани занапред и ще живее приобретателката или лице- медицинска сестра, което тя ще натовари да полага пряко грижи на прехвърлителката. На датата на сключване на сделката по нотариален ред е постигнато споразумение между страните по алеаторния договор и Е. И. Н. (Ш. след прекратяване на брака й) последната да полага грижите за прехвърлителката, която е полагала такива грижи от м.VІ 2000 г. и ще продължи да се грижи и занапред, които грижи са в изпълнение на договора по нот.акт № 105 дело № 106/2001 г.
Преди да изтече 1 година от сключване на алеаторния договор прехвърлителката е предявила иск на 10.VІ.2002 г. срещу ответниците М(Шиекова) за разваляне на договора с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД поради виновно неизпълнение на поетите задължения независимо от сериозните нужди от гледане на ищцата поради влошеното й здравословно състояние, свързано с неколкократни повиквания на спешна медицинска помощ и постъпване в болнично заведение. След събиране на ангажираните от двете страни по спора доказателства първата инстанция е обосновала фактически и правни изводи за основателност на предявената претенция с оглед значително влошено здравословно състояние на ищцата и необходимост от гледането й от една страна и от друга- при установено недостатъчно по обем и качество изпълнение от страна на поелото задълженията на длъжницата лице Е. Ш. , което е достигнало преди завеждане на делото до пълно неизпълнение на тези задължения и влошени лични взаимоотношения, изключващи възможността за осъществяват реално уговорените грижи, поради което е развален сключения договор. След постановяване на решението е починала ищцата и като неин наследник по завещание е конституирана А. Ф. А..
П. втората инстанция жалбоподателките са искали допускане на гласни доказателства, като съдът двукратно в закрито заседание се е произнасял по доказателствените искания с предоставена възможност за уточняване на обстоятелствата, за които се искат тези доказателства. Не са посочени имената на свидетелите, чието допускане се иска и в съдебното заседание на 14.VІ.2007 г.и 11.ІІ.2008 г. Софийският градски съд, ІV-б отделение на основание чл. 131 от ГПК(отм.) е определял двукратно следващото съдебно заседание за краен срок за събиране на всички доказателства по делото. Такива не са ангажирани, нито доведени в заседанията на 11.ІІ.2008 и на 12.VІ.2008 г. и съдът е заличил допуснатия при довеждане свидетел на жалбоподателите, след което е дал ход по същество. При така изяснените процесуални действия на страните и съда във връзка със събиране на доказателствата по делото, наведените доводи в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до лишаване на касаторките от възможността да ангажират доказателства пред СГС са несъстоятелни. При позоваването на допуснати процесуални нарушения по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК относно приложението на Тълкувателните решения на ВКС на РБ по въззивното и касационното производство липсва конкретика за допуснато нарушение от съда. Това обуславя отсъствието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложените съдебни актове във връзка с решаването на материалноправните въпроси по споровете за разваляне на алеаторни договори не разкриват връзка с проблемите, поставени в настоящото дело, а при отсъствие на формулиран въпрос по приложение на материалния закон по чл. 280 ал.1 от ГПК ВКС няма основание да се произнася. В същия смисъл е т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ, според която касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV –б състав на ГК от 24.VІ.2008 г. постановено по гр.д. № 2860/2006 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: