О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1124/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител адв.И. Й. от Ш. срещу решение № 268 от 5.11.2013 г, постановено по гр.дело № 500/2013 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 642/22.7.2013 г по гр.дело № 1237/2013 г на Шуменски районен съд, с което са уважени предявените от Д. С. Г. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 9/8.2.13 г на основание чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяването му на преди заеманата длъжност „инспектор търговия” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2 518,08 лв на основание чл.225 ал.1 от КТ в периода 5.3.13 г-2.7.13 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. В. Б. от Ш..Подържа, че не са налице посочените касационни основания, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски за производството по чл.288 от ГПК, съгласно представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО като направи преценка за наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК приема за установено следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.Страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „инспектор търговия”.Същото е прекратено със заповед № 9 от 8.2.2013 г на основание чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, считано от 8.2.2013 г, поради намаляване обема на работа, влошаване на финансовите показатели на дружеството, невъзможност да се уплътни работния ден на служителя.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в уволнителната заповед работодателят е посочил три правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение-съкращаване в щата, намаляване обема на работна и закриване на част от предприятието.Фактическото основание за прекратяване на трудовия договор е едно-намаляване обема на работа.Приел е, че работодателят,чиято е доказателствената тежест не е установил по делото, че в обективната действителност са се осъществили елементите от фактическия състав на нито едно от посочените три уволнителни основания.Поделото липсват доказателства за извършено в резултат на взето по надлежния ред решение реално съкращение в щата или закриване на част от предприятието.Не се и твърди, че подобни решения за взети от компетентния орган.Не са ангажирани доказателства за намаляване обема на работа, поради което атакуваното уволнение е прието за незаконно.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, което следва да се преквалифицира от съда като такова по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като според касатора въззивното решение противоречи на решение № 1266/6.7.2005 г по гр.дело № 767/03 на ВКС, Трето, ГО, постановено по реда на чл.218 от ГПК /отм/ по въпроса „налице ли е реално съкращение в щата в случаите когато длъжността е съкратена, а нейните трудови функции са разпределени между други служители”.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че посоченото касационно основание не е налице. С Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК е прието, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който не се е произнесъл въззивният съд, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.В разглеждания случай поставеният от касатора въпрос не е разглеждан от въззивния съд в мотивите му и по никакъв начин не е обусловил изхода на спора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на посочените уволнителни основания.Относно основанието „съкращаване в щата” е счел, че не е налице, тъй като липсва валидно взето от компетентния орган решение в тази насока.Поради което съдът не е пристъпил към разглеждане на останалите елементи от това уволнително основание, в това число и налице ли е реално съкращение в случай на увеличение, а не на намаление на щатните бройка за дадена длъжност по длъжностното разписание.
С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в това производство разноски в размер на 200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 5.11.2013 г, постановено по гр.дело № 500/2013 г на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. С. Г. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, сторени пред ВКС в размер на 200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.