О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
[населено място], 15.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2860 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [община] срещу решение № 1080 от 10.03.2015г., постановено по в.гр.дело № 54/2015г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено решение №2752/24.11.2014г., постановено по гр.дело № 52/2014г. на Районен съд [населено място], с което [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 11 141.42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2014г. до окончателното й заплащане, ведно с направените по делото разноски от 2 432.88 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмен отговор счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.59 ЗЗД, а не с иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, както неправилно определил правната квалификация на иска първоинстанционният съд. Ищецът е предявил осъдителен иск срещу [община] за осъждането й да му заплати сумата от 11 141.42лв., представляваща стойността на извършени СМР – доставка и монтаж на ел.материали и оборудване във връзка с ремонтирането на ел.инсталация на дом за социален патронаж на [община], с която сума общината се е обогатила. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция, след обсъждане на доказателствата по делото /писмени, гласни, заключение на ССЕ и СТЕ / е приела за установено твърдението на ищеца в исковата молба, че е извършил със свои средства ремонт на ел. инсталацията на дома за социален патронаж, за което е била издадена фактура подписана от представител на Общината Струмяни. Установено е също, че сградата за социален патронаж е частна общинска собственост на [община], ремонтните работи в сградата са започнали по поръчка на кмета на общината / към момента на възлагане на работите/, договор за извършването на СМР по ЗОБ / към 2009г./ и Наредбата за малките обществени поръчки не е сключен между общината и ищцовото дружество. Според съда обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена от ответника, както и обстоятелството, че съставеният на 2.09.2011г. приемателно –предавателен протокол под №350-обр. 19 за ремонт на инсталацията, не е подписан от представител на [община] не обосновава извод за отхвърляне на иска. Според заключението на СТЕ е налице съответствие на описаните в акт 19 работи, чиято стойност по пазарни цени възлиза на 11 564.12 лв. Обогатяването на общината възлиза на пазарната цена на вложените материали и труд, които тя би направила, а обедняването за ищеца се съизмерява с направените от него разходи. Не може да се прави извод за увеличаване на стойността на имота, тъй като по дефиниция подобрение е налице, когато с вложените труд, средства, материали във вещта цената й се е увеличила. В случая не се увеличава стойността на сградата, тъй като средствата са вложени в направата на нова ел. инсталация, заместваща старата изгоряла електрическа инсталация на сградата за социален патронаж.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът като значими за изхода на делото следните правни въпроси: 1.При нищожен договор, който касае извършени СМР, когато резултатът се е проявил в правната сфера на ответника, как следва да се определи размера на дължимата сума? Следва ли да бъде определено и обогатяването на дължащия и обедняването на престиралия, след което да се определи по-малката сума? 2. Следва ли при обсъждане на заключението на вещото лице, въз основа на което съдът е изградил изводите си за извършване на съответните СМР, да обсъди съдържащите се в заключението данни, които сочат, че друго лице е извършено СМР и в този смисъл при преценка на доказателствата да съобрази логическите, обичайните и опитни правила?
По първият въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение №219/2014г. по т.дело № 871/2012г. на ВКС, и решение №343/2014г. по т.дело № 2733/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
С №219/2014г. по т.дело № 871/2012г. на ВКС, съставът на ВКС, ТК е приел, че в случаите, в които договор за изработка е обявен за нищожен, но резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика на имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи на собственика следва да се реализират по правилата за водене на чужда работа без пълномощия, доколкото към момента на предприемане на работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е правомерна. В определените от закона случаи отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски / чл.61, ал.1 ЗЗД/, до обогатяване /61, ал.2 ЗЗД/ или чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, в хипотезата на чл.61,ал.3 ЗЗД. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на иска по постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения по спора предмет и обхват на търсената защита. Когато съдът се е произнесъл по фактите , но ги е подвел под грешно основание, решението е неправилно, а не недопустимо. В решението също е прието, че при направени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада за разпределение на доказателствената тежест с оглед на основанието на иска, въззивният съд е длъжен да се произнесе, като даде възможност на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относимите за основанието на иска доказателствени средства. В конкретния случай [община] във въззивната жалба е изложила оплаквания за неправилно приложение на материалния закон по чл.61 ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1 ЗЗД, без обаче да е сезирала съда с оплаквания за неточен или непълен доклад. При липсата на оплаквания за нарушение на чл.146 ГПК при изготвяне на доклада, въззивният съд не е имал основание да се сезира, а доколкото съдът се е произнесъл по фактите на исковата молба и неправилно е определил правната квалификация на иска, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Нарушението на материалния закон е основание за касиране на решението на основание чл.281, т.3, пр.първо ГПК, различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Решение № 343/2013г. по гр.дело 2733/2013г. на ВКС, ГК е постановено при друга факти, но е дадено тълкуване, че в хипотезата на чл.59 ЗЗД подобрителят има право на по – малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил/ извършените разходи за строителство/ и тази с която собственикът се е обогатил / увеличената стойност на имота към датата на извършване на СМР/. В случая съдът не е постановил решението си в противоречие на решението, тъй като е уважил иска в рамките на направените от ищеца разноски за СМР за изработване на необходима за сградата инсталация, на мястото на изгоряла такава, т.е. не са извършени подобрения, които да увеличават стойността на сградата.
По втория въпрос се поддържа критерия по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК : т.3 на ТР №2/2004г. на ОСГК на ВКС и мотивите на т.12 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение №305/2012г. по гр.дело № 1110:2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Като недоказана следва да се прецени основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, касаещи задължението на въззивната инстанция да основе решението си въз основа на приетите за установени от него обстоятелства и на закона и да изложи мотиви, отговарящи на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не е постановил решението си в противоречие на цитираната от касатора задължителна съдебна практика / чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, защото изводите му, че изпълнител на СМР е дружеството – ищец са направени след обсъждане на свидетелските показания и писмените доказателства. Обстоятелството, на което се позовава касаторът при задаване на въпроса, че в заключението на С. е записано, че в офиса на „ [фирма] е извършил проверка на документи, само по себе не може да обоснове извод, че извършител на работата е друг правен субект.
Обстоятелството, на което основава оплакването си касатора, се преценява от настоящият състав на ВКС със задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В посочената тълкувателна практика на ВКС изрично е посочено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски 500 лв., документирани в договор за правна защита и съдействие от 7.08.2015г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1080/10.03. 2015г., постановено по в.т.дело № 54/2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: