О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 16.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №101/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт Н. Д., с вх.№10124/21.12.2011 г., срещу Решение №1839 от 24.11.2011 г. по т.д.№2 398/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което, след отмяна на първоинстанционното изцяло отхвърлително решение, по реда на чл.196 ГПК, отм., предявените от ищците Г. М. Ж., М. В. Ж. и Д. В. Ж. срещу касатора искове с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. са уважени за по сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща претърпените от тях неимуществени вреди в резултата на смъртта на общия им наследодател- В. Ж., съпруг на първата и баща на вторите двама ищци, починал на 11.10.2004 г. в резултат на виновно причинено ПТП от лице, управлявало автомобил, за който се твърди, че е застрахован при праводателя на ответника-ЗПД [фирма]. За да отхвърли така предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са доказали наличието на застрахователно правоотношение. С обжалваното решение, за разлика от Софийския градски съд, Софийският апелативен съд е приложил разпоредбата на чл.128,ал.2, ГПК, отм., като е приел, че поради непредставянето от настоящия касатор на указания му от съда застрахователен договор, между водача на МПС, причинил процесното ПТП, и касатора-застраховател/р.п.неговия праводател/ е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Касаторът твърди, че обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа допуснато нарушение на чл.128, ал.2 ГПК, отм., на чл.111, б.”в” ЗЗД в частта, с която са присъдени и законните лихви върху застрахователното обезщетение. Поставя следните правни въпроси:1.”Как и с какви способи да се докаже наличие или не на валиден застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, след като от представените от всяка една от страните доказателства и твърдения не може да се направи обоснован извод за съществуването му или не”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК; 2. Като втори значим за изхода на делото въпрос поставя приетото от съда, че „страната създава пречка за намиране на доказателство, с твърдението си, че е в обективна невъзможност да представи искания от нея документ”- подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, 3. Формулира въпроси свързани с твърдяната неоснователност на мораторния иск, а именно следва ли съдът да се съобрази с направеното пред първата инстанция възражение за погасителна давност, като подържа, че „отговорът по този въпрос ще е от значение за развитие на правото”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Така, както са формулирани правните въпроси, не могат да са квалифицират като такива, обусловили правните изводи на съда, и залегнали в предмета на спора. Първият формулиран въпрос е свързан с доказателствените средства за доказване сключването на валиден застрахователен договор. По въпроса за правното значение на писмената форма, като условие за действителността на застрахователния договор, има трайна и непротиворечива съдебна практика- вж.Решение №50/25.04.2012 г. по т.д.№95/20111 г., ІІ Т.О., тъй като правилото на чл.184, ал.1 КЗ е аналогично на чл.381, ТЗ, отм. А що се отнася до питането за доказателствените средства в случай, че от представените от всяка една от страните доказателства не може да се направи обоснован извод за съществуването или не на застрахователното правоотношение, отговорът по него е фактологически обоснован. Правото на съда да приложи разпоредбата на чл.128, ал.2 ГПК, отм., като приеме за доказани определени факти, за които страната е създала пречки за доказването им, произтича от конкретните обстоятелства по делото. Това отклонение от общите правила на доказването, произтича от установените от страните конкретни обстоятелства, въз основа на които съдът може да се произнесе дали страната, заинтересована с недоказването на определени факти, е създала пречка за доказването им. Всъщност чрез този си въпрос, касаторът цели произнасяне във фазата по чл.288 ГПК по правилността на приложението от въззивния съд на чл.128, ал.2 ГПК, отм., което е недопустимо. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Не е доказана противоречива съдебна практика по въпроса за приложението на чл.128, ал.2 ГПК, отм. Противоречивото му разрешаване от двете съдебни инстанции по настоящия спор не представлява такава практика по смисъла на т.3 от ТР1-2010-ОСГКТК. Приложеното решение от 01.12.2011 г. по гр.д.№13590/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-г състав също не доказва такава практика, тъй като в него не се разрешава идентичен правен спор. В него съдът се произнася по правилното приложение на чл.146, ал.2 ГПК от районния съд с оглед на конкретните обстоятелства, но не и по приложението на презумпцията по чл.128, ал.2 ГПК, отм., р.п. чл.161 ГПК.
Вторият поставен въпрос дали твърдението на страната, че е в обективна невъзможност да представи искания от нея документ, представлява създаване на обективна пречка за представянето му, е от значение за изхода на делото, но по него не са налице твърдените от касатора допълнителни предпоставки за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Те не са обосновани с практика, различна от посочената такава по първия поставен правен въпрос, поради което всички изложено по-горе за липсата на допълнителни предпоставки за селектиране на касационната жалба е валидно и по този въпрос. Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано чрез предпоставките за неговата наличност.
Същото се отнася и до третия поставен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, но подържаното допълнително основание за селектиране на касационното жалба не само не е мотивирано, но и е посочено само чрез една от двете кумулативно свързани предпоставки- т. е само чрез значението му за развитие на правото. Това основание въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
С оглед изхода по делото и на основание чл.38, ал.2, ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.4, във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №1 в полза на ответника ще следва да се присъди сумата 2 250.50 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанц.ия..
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1839 от 24.11.2011 г. по т.д.№2 398/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма] [населено място] да заплати на Г. М. Ж., М. В. Ж. и Д. В. Ж. общо сумата 2 250.50 лв. адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: