1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр. София, 17.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 78 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Д. Ж. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Иванова Ж. срещу решение № 148 от 07.10.2010г. по в. т. дело № 353/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 82 от 31.05.2010г. по т. дело № 135/2006г. на Окръжен съд Добрич, с което е отхвърлена молбата на А. Д. Ж. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 35 от 13.06.2007г. по т. дело № 135/2006г. на Окръжен съд Добрич.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: налице ли е очевидна фактическа грешка в съдебното решение в случай, че със същото при отхвърляне на предявения иск се възложи заплащането на държавна такса върху ищец, който е освободен от внасяне на такси и разноски по делото, без да се излагат мотиви; следва ли това да бъде изправено по реда на производството за поправка на очевидна фактическа грешка или отстраняването на този порок може да стане само по пътя на обжалване на решението.
Ответникът [фирма] в ликвидация не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че пропускът на съда да вземе предвид факта, че страната е освободена от държавна такса по силата на разпореждане от 02.10.2006г. не съставлява грешка по смисъла на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./. Изложил е съображения, че твърденият пропуск, изразяващ се в постановяването на осъдителен диспозитив за заплащането на сумата 6 099,73 лв. – дължима държавна такса, може да бъде отстранен единствено по пътя на обжалването или чрез поправка по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, но страната не е навела доводи за незаконосъобразност на решението в тази част и е пропуснала двумесечния срок за изменение по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, поради което решението в частта за държавната такса е влязло в законна сила.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на делото. По отношение на тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените от касатора правни въпроси са решени в съответствие с трайноустановената съдебна практика, съгласно която очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Несъответствието между волята на съда в решението за заплащане от ищцата на държавна такса и изразената в предходно разпореждане воля за освобождаване от държавна такса не може да се квалифицира като явна фактическа грешка. Неправилното осъждане на ищцата да заплати държавна такса, когато същата е била освободена от нея на основание чл. 63, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, подлежи на отстраняване по реда на изменение на решението в частта за разноските, респективно по реда на обжалване на съдебния акт. Не са налице основания за промяна на създадената в горепосочения смисъл съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на решението – предмет на касационната жалба.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 07.10.2010г. по в. т. дело № 353/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.