О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София 22.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1774 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. П. Р. чрез адв.М. Д. против решение № 200 от 20.11.14г.по в.гр.дело №488/14г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1050 от 8.07.14г.,поправено с решение № 1255 от 2.09.14г.,по гр.дело № 1041/14г.на Варненския окръжен съд.С него е отхвърлен искът,предявен от същата страна против [фирма] с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 12541 лв до пълния предявен размер – 45826 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с нот.акт № 90/97г.ищецът Р. Р. е придобил правото на собственост на трафопост на партерния етаж с площ от 53.32 кв.м.,ведно с 1.43% ид.ч.от общите части на сградата и от дворното място.С нот.акт № 40/2013г.е продал на ответното дружество процесния недвижим имот.С влязло в сила решение по в.т.д.№ 264/10г.на Варненския апелативен съд,имащо за предмет същата преетнция за предходен период, е прието,че ищецът е собственик само на постройката,но не и на намиращите се в нея съоръжения,които са държавна собственост по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството/отм./При тези данни въззивният съд е приел,че ищецът има право на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем само за помещението,но не и за оборудването в него,което съгласно назначената съдебно-техническа експертиза възлиза на сумата 12541 лв за периода от 18.10.2008г.до 20.06.2013г.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване – разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По въпросите: Могат ли електрическите уредби и съоръжения да бъдат придобивани в собственост от физически лица при действието на ЗЕ/отм./ и следва ли енергийното предприятие,ползващо чужд енергиен обект/трафопост и съоръженията в него/за доставка на електрическа енергия на други потребители,да заплати обезщетение на неговия собственик,има задължителна практика на ВКС.В решение № 716 от 22.10.10г.по гр.дело № 810/09г.на І г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието,че по силата на чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството /отм./енергийните обекти са държавна собственост.Изключение от този принцип е допуснато в чл.2, ал.2 от ЗЕ/отм./, според който кооперативни и други обществени организации, с разрешение на Асоциация “Енергетика” могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Този текст следва да се свърже с чл.8, ал.1 от ЗЕ /отм./, съгласно който електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на електрическа енергия и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система, включително и заводските централи, се изграждат и поддържат от потребителите.От тези текстове следва, че изключението по чл.2, ал.2 от ЗЕ /отм./ се отнася само за такива енергийни съоръжения, които обслужват единствено нуждите на съответната кооперация или друга обществена организация.При действието на закона физически лица не са могли да придобиват собственост върху енергийно съоръжение.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 900 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 200 от 20.11.14г.,постановено по в. гр.дело № 488/14г.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. П. Р.,гр.Р., [улица] ет. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 900 лв /деветстотин/разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.