Определение №664 от 24.6.2011 по гр. дело №1298/1298 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 664

С. 24.06. 2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1298/2010г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б., чрез пълномощника му адв.Д. Д., срещу въззивно решение от 02.07.2010г. по гр. дело № 259/2010г. на Видинския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Сочат се две групи въпроси : 1.материалноправни – за възможността починало лице да наследява свой възходящ и относно възможността на съпруга на починало лице да наследява негови възходящи по правото на заместване – чл.2 и чл.10,ал.1 ЗН и 2.процесуалноправни – обвързан ли е съдът от доказателствената сила на удостоверение, издадено от кметството, според което имотът е записан на определено лице, допустими ли са свидетелски показания за установяване правото на собственост, когато е налице официален документ – цитираното удостоверение от кметството, обвързан ли е съдът от неоспорването от страната на определен релевантен факт – че имотът е бил собственост на общия наследодател, не следва ли свидетелските показания на баба и леля да се преценяват с оглед на всички данни по делото и предвид тяхната заинтересованост. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Е. Е. И. оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 14.05.2010г. по гр.д.№344/2009г. на ВКС, ІІ г.о. е обезсилено като недопустимо решение от 15.12.2008г. по гр.д.№419/2008г. на Видинския окръжен съд и делото е върнато за разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС. С обжалваното решение е отменено решение № 48/27.06.2008г. по гр.д.№ 63/2008г. по описа на Белоградчишкия районен съд. Постановено е друго, с което Б. И. Б. е осъден да отстъпи и предаде владението на Е. Е. И. върху ? ид.ч. от УПИ ІХ-98,кв.36 от 660 кв.м. по плана на [населено място], обл.В. с построените в имота масивно жилище от 98 кв.м., паянтово жилище от 16 кв.м., паянтова сграда от 29 кв.м. На основание чл.537,ал.2 ГПК е изменен констативен нотариален акт № 183/2008г. в частта, с която Б. И. Б. е признат за собственик на посочения имот над ? ид.ч.
При новото разглеждане въззивният съд е приел, че безспорно процесният УПИ, ведно с построените в него сгради е бил собственост на общия наследодател на страните И. И. И., поч.1990г. Ответникът Б. Б. е наследник по заместване – син на починалата през 1985г. дъщеря на И. – Г.. Ищецът е единствен наследник /син/ на брата на ответника – Е. И., поч.1995г., който е внук на общия наследодател И. и също е негов наследник по заместване като син на дъщеря му Г.. След като няма други сънаследници, то страните притежават по ? ид.ч. от оставения в наследство имот на И. И.. По твърдението на ответника, че е собственик на имота по давност, за което се е снабдил с нотариален акт №183/2008г., въззивният съд е приел, че не е налице установена придобивна давност в изискуемия срок от 10 години съгласно чл.79, ал.1 ЗС. От гласните доказателства, които е обсъдил подробно, е приел за установено, че след смъртта на И. никой от наследниците му постоянно не е пребивавал в имота, тъй като те живеели в други населени места. За ищеца и семейството му имало отредени помещения. След смъртта на баща му той заедно с майка си, както и ответникът посещавали имота като полагали и грижи по стопанисването му. През 2001г. ищецът се установил с майка си в чужбина, но при всяко завръщане идвал в имота. Страните нямат спор, че имотът е наследствен. Ответникът не е отричал наследствените права на ищеца до 2004г., когато заключил имота и препятствал достъпа на племенника си. След като имотът е наследствен, то осъщественото от ответника владение не е било еднолично, не е отблъсквало владението на ищеца и спрямо последния не е заявена промяна за своене на частта му до 2004г.
Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда и изхода на спора. Поставените правни въпроси по приложението на чл.2 и чл.10,ал.1 ЗН не са обусловили изхода от спора. Това е така, защото въпреки допуснатата неточност при проследяване на наследственото правоотношение и посоченото, че след смъртта на И. И. през 1990г., имотът е бил наследен от дъщеря му Г., поч.1985г., която пък била наследена от съпруга си и двамата си сина, крайните изводи за формиране на наследствените квоти в случая не противоречат на разпоредбата на чл.2 и чл.10,ал.1 ЗН. Това е така защото неточното посочване, че съпругът на Г. е неин наследник по заместване, не е променил извода, че дяловете на синовете и Б. и Е. по наследство от баща и И. И. И. са равни, а делът на Е.,поч.1995г., е преминал по силата на наследствената трансмисия в патримониума на наследника му по закон Е.. Следва да се има предвид, че касаторът не може да релевира правата в наследственото правоприемство от Е. И., които евентуално притежава в качеството си на преживяла съпруга на последния – Р. С., тъй като в исковата молба е заявено неопровергано твърдение, че майката на ищеца Р. С. не е наследник на баща му. Освен това самата Р. С. е имала качеството на родител, даващ съгласие за процесуалните действия на непълнолетния ищец при завеждане на иска, поради което твърденията изхождат и от нея. Ето защо посоченото ТР№1/1998г., ОСГК и приетото в него относно „последващ съпруг”, както и другите съдебни решения в тази връзка са неотносими.
Групата процесуалноправни въпроси също не могат да обусловят допустимост на касационното обжалване, тъй като не са относими към изхода на спора. Производството се е развило по ГПК /2007г./. В отговора си по чл.131 ГПК ответникът не е оспорвал,че правото на собственост върху имота е принадлежало на дядо му И. И., както и наследствения му характер.Твърдял е, че го е придобил по давност като е владял срещу брат си и неговите наследници. При това положение въпросът за доказателствената стойност на удостоверение № 2628/2008г., издадено от кметство Р., съгласно което процесният УПИ до 14.02.2008г. е бил записан на И. И. П., поч.1965г., е ирелевантен за установяване на спорните по делото факти и обстоятелства. Останалите процесуални въпроси касаят възприемането на фактическата обстановка и преценката на събраните доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите и не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване съгласно разясненията, дадени с ТР №1/2009г., ОСГТК. В. съд е постановил решението си след анализ на относимите към делото факти и обстоятелства и след преценка на доказателствата, вкл. гласните по реда на чл.172 ГПК. Той е изложил съображения относно кредитирането на гласните доказателства Останалите доводи по този въпрос се отнасят до необоснованост на обжалвания акт, която не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване след въведеното с чл.288 и сл. ГПК /2007г./ производство по предварителна селекция на жалбите, а е касационно основание по чл.281,т.3 ГПК при вече допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.07.2010г. по гр. дело № 259/2010г. на Видинския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top