О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.664
гр. София, 26.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№919 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2018 от 05.11.2014 г. по т.д.№1856/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №129/15.01.2014 г. по т.д.№3561/2012 г. на СГС, ТО, VI-9 с-в, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 70 416 лв. – преведена по банков път на 11.07.2011 г. от банкова сметка на [фирма] по сметка на [фирма], ведно със законната лихва от 28.05.2012 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 6 351.64 лв., разноски.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Посочва се, че в обстоятелствената част и петитума на исковата претенция са наведени обстоятелства, а и правна квалификация на иска – по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, възприета и от първоинстанционния съд с доклада по делото. Навеждат се доводи, че с протоколно определение съставът на СГС е оставил без уважение искането за допускане на алтернативно предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но с решението си е уважил именно иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с какъвто не е бил сезиран. Поддържа се, че въззивният съд е потвърдил изцяло решението на СГС, вместо да вземе предвид произнасянето по непредявен иск и обезсили решението, като върне делото на СГС или да го отмени и се произнесе по предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №45 по т.д.№516/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, въззивният съд е следвало служебно да установи наличие на произнасяне по иск, различен от допуснатия за разглеждане и да отмени решението, като се произнесе по същество по предявения иск или е следвало да обезсили решението и върне делото на ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно разрешението, дадено в решение №196 от 15.10.2013 г. по гр.д.№1348/2012 г. на ВКС, ГК и решение №611 от 05.12.2013 г. по т.д.№894/2013 г. на АС Пловдив.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, разглеждайки наведените от ищеца фактически твърдения – наличие на водени от страните преговори за осигуряване на банкова гаранция от ответника, превеждане от ищеца по сметка на ответника на сумата от 70 416 лв. и приетите доказателства, е възприел фактическите /относно извършен от ищеца по сметка на ответника превод на исковата сума, водене на преговори между ищеца и трето лице, което не е имало представителна власт по отношение на ответника и липсата на договор между страните/ и правни /наличие на заплащане на визираната сума при първоначална липса на основание/ изводи на първоинстанционния съд, като е намерил за неоснователни доводите на ответника, наведени във въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На първо място с това решение, съдът се е произнесъл както по изложените от ищеца фактически твърдения – наличие на водени от страните преговори за осигуряване на банкова гаранция от ответника, превеждане от ищеца по сметка на ответника на сумата от 70 416 лв. и липса на осигуряване на банкова гаранция от страна на ответника, така и по заявеното от ищеца искане за защита – осъждане на ответника да заплати сумата от 70 416 лв. Т.е. въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие със задължителната и константна практика на ВКС /включваща и цитираните в изложението решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, като е разгледал въведения от ищеца предмет на делото – определен от съда въз основа на обстоятелства, на които страната се е позовавала, респективно не е налице произнасяне по непредявен иск. В този смисъл и тъй като въпросът дали възприетата от съда правна квалификация е правилна или не, е такъв по правилността на решението /която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване/, искането за допускане на касационен контрол поради вероятна недопустимост на въззивния акт е неоснователно.
С оглед изложеното и тъй като материално или процесуалноправен въпрос /извън вероятната недопустимост на решението/, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран, а ВКС не е длъжен и не може да извежда такива въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2018 от 05.11.2014 г. по т.д.№1856/2014 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.