3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр.София, 26.05.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1784 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Саков, подадена от пълномощника му- адв. П. Т. срещу въззивно решение № 254 от 7.10.2011г. по гр.д.№ 442/2010г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 95 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 334/2009г. на Свиленградския районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че съществува вземане на Д. И. П. за сумата 4 000 лв., представляваща парично задължение по договор за заем, както и сумата 460.56 лв.- мораторна лихва върху главницата, за което е издадена заповед за изпълнение № 615 от 8.06.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Цитирани са съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба Д. И. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че развитите в изложението оплаквания касаят правилността на решението, но липсва изведен въпрос, който за обоснове наличие на основание за допускане до касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя- ответник по иска съществуването на вземането за сумата 4 000 лв., посочена в заповед за изпълнение № 615 от 8.06.2009 г. Хасковският окръжен съд е приел за установено, че вземането произтича от сключен между страните неформален договор за паричен заем за сумата 4 000 лв., като ответникът – заемополучател не е изпълнил произтичащото от договора задължение да върне на ищеца – заемодател получената в заем сума на уговорения падеж – 31.12.2007 г. Изводът относно предаването и получаването на заемната сума е основан на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
В изложение за допускане на касационно обжалване поставеният процесуалноправен въпрос е относно задължението на въззвния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и обоснове крайните си изводи на тези, с които се установят релевантните за делото факти.
Поставеният от жалбоподателя въпрос касае преценката на събраните по делото доказателства. Преценката на конкретните доказателствата по конкретното дело, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че с гласните доказателствени средства- показанията на св. К., С. и Х. се установява наличието на облигационно отношение по договор за заем, че показанията на св. Й. са по – общи и неточни, както и че представената справка от МВР относно задграничните пътувания на жалбоподателя следва да се съобрази с показанията на свидетелите, като се отчете изричното отбелязване от издателя й, че е непълна може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, което води до необоснованост на решението. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но при положение, че се допуска касационно обжалване. Дадените разрешения в посочените от жалбоподателя решения на състави на съдилища като основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се явяват неотносми към конкретния спор. От съдържанието им се установява, че се касае до начин и преценка на доказателствата по делото, които са конкретни за разглеждания правен спор, поради което не може да се приеме, че по повдигнатия от жалбоподателя въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е налице противоречива съдебна практика на съдилищата при идентични хипотези, които да обосноват посоченото основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ допуска касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 7.10.2011г. по гр.д.№ 442/2010г. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на В. А. Саков.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :