1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. Б., представляван от адв. В. К., срещу въззивно решение № 431/29.11.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 678/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 747/ 07.06.2018 г. по гр. д. № 4215/2017 г. на Районен съд – Пазарджик и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. С. Р. искове за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете – Л. Г. Б., с ЕГН [ЕГН]; за определяне местоживеенето на детето при бащата; за предоставяне упражняването на родителските права на него, а на майката – да се определи режим на лични контакти, както и да заплаща месечна издръжка.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и очевидно неправилно.
В представеното първоначално и допълнително изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК бланкетно се сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр. 3-то ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите за задължението да се обсъдят всички факти и обстоятелства, които имат отношение към интереса на децата, за който съдът следи служебно и за предпоставките за изменение на мерките относно упражняване на родителските права.
Ответницата по жалбата Д. С. Р., представлявана от адв. Х. Г., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноските за касационното производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № 1022/07.12.2012 г. по гр. д. № 4193/2012 г. на РС- Пазарджик, с което е одобрено споразумение между съпрузите, като родителските права по отношение на малолетното дете – Л. Г. Б., с ЕГН [ЕГН], са предоставени на майката Д. С. Р., определено е местоживеене на детето при нея, а на бащата Г. М. Б. е определен режим на лични контакти и същият е осъден да заплаща месечна издръжка.
По настоящото дело ищецът е поискал съдът да се променят мерките за родителските права, като упражняването им се предостави на него, да се определи местоживеене на детето при бащата, а на майката да се определи режим на лични контакти, както и да заплаща издръжка за детето.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което да обуславя промяна на постановените с решението за развод мерки. Анализирайки пълно, всестранно и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, представените социални доклади и становищата на детето и на страните, въззивната инстанция е приела, че за целия относим период от предоставяне на родителските права за упражняване на ответницата през 2012 г. и към настоящия момент детето Л. е трайно установено при майката, тя се грижи да задоволява всекидневните му нужди, включително в случаите на заболяване, отговаря за възпитанието и отглеждането му, следи развитието и обучението му; във връзка с училищните занимания и ежедневни нужди на момчето може да разчита на помощта на майка си – бабата по майчина линия, с която от няколко години живеят заедно в едно жилище в [населено място]. Обстоятелството, че работното място на майката е в [населено място], е намерено за неотносимо към преценката за родителския й капацитет, като съдът е съпоставил работния график на бащата, включващ 24-часови дежурства, които съществено ограничават възможността му да прекарва всеки ден с детето. Същевременно, не е установено майката да препятства контактите на Л. с бащата, включително извън определения режим на лични отношения. Съобразено е, че желанието на детето, заявено при изслушването му пред съда, е да остане да живее при майка си, тъй като с нея се чувства добре и спокоен, може да споделя проблемите си, тя и баба му помагат пълноценно за подготовката за учебните занятия, а с баща си обича да прекарва свободното си време, да почива и се забавлява. В решението си съдът е обсъдил поотделно и във взаимовръзка всеки от критериите, визирани в ППВС № 1/1974 г., имащи значение за формиране на преценката за наличие на промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките за упражняване на родителските права, като се е ръководил на първо място от интереса на детето. Направен е извод, че не са установени изменения в обстоятелствата, които да налагат промяна на мерките за упражняване на родителските права; че детето обича и е привързано и към двамата си родители, общува нормално с тях и с роднините си; не е настройвано негативно спрямо единия или другия родител; чувства се спокойно и обгрижвано както в дома на баща си, така и в дома на майка си, която продължава да разполага с всички условия и възможности и да е по-подходящият родител да упражнява родителските права.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Същността на понятието „промени в обстоятелствата” е разяснена в т.5 от ППВС № 1/1974 г. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив – съобразени са указанията на горепосоченото Постановление, което следва да бъде зачитано и при действащия Семеен кодекс (обн. ДВ, бр. 47/2009 г.). В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, също безпротиворечиво е приемано, че изменението на обстоятелствата включва както новите обстоятелства, влошаващи положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса за предоставянето на родителските права (вж. – решение № 291/7.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., решение № 160/25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и др.).
На следващо място, релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност, като във всеки случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи най-напред от интереса на детето. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката, кой да упражнява родителските права. За да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето. При тази преценка следва да бъде обосновано и защо се зачита, или не се зачита, желанието на детето при кого от родителите иска да живее, което е заявило при изслушването си на основание чл. 59, ал. 4 СК.
Окръжният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Той е съпоставил значението на доказаните родителски качества на майката, стабилната емоционална връзка между нея и детето, добрите условия на живот, които е създала, отговорното й поведение спрямо момчето през всичките години и към днешна дата; обсъден е родителския капацитет и на бащата, както и реалните му възможности да осъществява преките грижи по отглеждането и възпитанието на Л.. След анализ и съпоставка на всички конкретни критерии, съдът е счел, че ще е в най-добрия интерес на детето родителските права да продължат да бъдат упражнявани от майката, тъй като не е установено правнорелевантно изменение обстоятелствата, за да се постанови промяна на определените мерки. При това положение и с оглед изложените решаващи изводи на въззивния съд, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси в поддържаната от жалбоподателя хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, които се съдържат в изложението на касатора и отразяват несъгласието му с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда, не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и бланкетно цитираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл.3-то ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение. В случая не могат и служебно да бъдат изведени правни въпроси, които обуславят очевидна неправилност на решението, доколкото поначало касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение, както е в случая по спора за родителски права – да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Доводите на касатора в изложението и в касационната жалба изразяват собственото му схващане, че е налице промяна в обстоятелствата, обуславяща изменение на мерките за упражняване на родителските права, а като не е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил едно очевидно неправилно решение.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 431/29.11.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 678/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. М. Б. да заплати на Д. С. Р., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.