2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София 05.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. № 2393 / 2018 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на „СУЗИ РМ“ ЕООД, срещу определение № 169 от 02.07.2018г., постановено по т. д. № 1589 / 2018 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, с което касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 1579 от 11.12.2017г. по в. гр. д. № 2646/2017г. на Окръжен съд – Пловдив е оставена без разглеждане.
В частната жалба се иска отмяна на въззивното определение като неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съдебния състав на ВКС, че са налице обективно съединени искове, като поддържа, че е предявен един иск за заплащане на обезщетение в размер на 25 844 лева, която сума е сбора от претендираните суми между един и същи страни за ползване на имоти на ищеца без правно основание.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане касационната жалба на „СУЗИ РМ“ ЕООД, съставът на Върховния касационен съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл.59 ЗЗД с цена на всеки от исковете под 20 000 лева (3400 лева; 866 лева; 15953 лева и 4452 лева) за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради ползването от ответника без правно основание на собствени на ищеца недвижими имоти и оборудване. Мотивирано е, че се касае за търговско дело по см. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК по спор между страни – търговци по см. на чл.1, ал.2 ТЗ, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Частната жалба е частично основателна.
Вида на спора не се определя от страните по него, а от неговия предмет – спорното материално право, чиято защита се търси с исковата молба. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че по иска по чл.59 ЗЗД, имащ субсидиарен характер (т.е. може да се води, само ако липсва друг път на защита), спорът е гражданскоправен, независимо кои са страните по него, вкл. когато насрещните страни по делото са две търговски дружества.
При преценка на предпоставките по чл.280, ал.3 ГПК ВКС изхожда от наведените в исковата молба твърдения. В настоящия случая искането за заплащане на обезщетение от 24 277 лева (без обезщетението за ползване на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и оборудването към нея в землището на [населено място]) е заявено като последица от продължилото ползване на вещите, предмет на договор за наем, след неговото прекратяване. Доколкото се претендират последици от прекратяването на субективна търговска сделка, спорът за заплащане на обезщетението от чл.24 277 лева се явява търговски по арг. на чл.365, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ. От друга страна, претенцията за 24 277 лева се основава на общ правопораждащ факт – прекратяване на договора за наем, поради което липсва обективно съединяване на искове за сумата от 24 277 лева. Касае се за една претенция, чийто размер надхвърля 20 000 лева, поради което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението в тази част подлежи на касационно обжалване.
Искането за заплащане на обезщетение за ползването на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и оборудването към него (866 лева и 701 лева), които не са били предмет на прекратеното наемно обезщетение, се основава само на твърдението за ползване от ответника на собствени на ищеца вещи без правно основание, поради което спорът е граждански с цена на иска под 5000 лева, Ето защо, правилно тричленният състав на ВКС е приел, че на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и делото върнато на състава на Първо търговско отделение на ВКС за разглеждане на касационната жалба по претенцията за заплащане на обезщетение от 24277 лева. В останалата част определението е правилно е следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 169 от 02.07.2018г., постановено по т. д. № 1589 / 2018 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „СУЗИ РМ“ ЕООД срещу решение № 1579 от 11.12.2017г. по в. гр. д. № 2646/2017г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта за заплащане на обезщетение в размер на 24 277 лева (без обезщетението за ползване на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и оборудването към нея).
ПОТВЪРЖДАВА определение № 169 от 02.07.2018г., постановено по т. д. № 1589 / 2018 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „СУЗИ РМ“ ЕООД срещу решение № 1579 от 11.12.2017г. по в. гр. д. № 2646/2017г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта за заплащане на обезщетение в размер на 866 лева и 701 лева за ползване на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и на оборудването към нея в землището на [населено място].
ВРЪЩА делото на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение за разглеждане на касационната жалба срещу решение № 1579 от 11.12.2017г. по в. гр. д. № 2646/2017г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за заплащане на обезщетение в размер на 24 277 лева (без обезщетението за ползване на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и оборудването към нея в землището на [населено място]).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.