О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 664
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 25/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Я. С. К. и Р. К. С. срещу решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 69/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 31.08.2007 г. по гр. д. № 152/2002 г. на Царевски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторките иск за делба на четириетажна жилищна сграда построена в УПИ *, в кв. 36 по плана на гр. Ц..
Касационният довод е за необоснованост на извода относно приетите за установени факти и незаконосъобразно на правните изводи при приложение института на придобивната давност. Иска се касиране на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284 ГП. се посочват разрешените от съда въпроси по приложение института на придобивната давност, но не се прави позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Към изложението са представени решения, с които съдът се е произнасял по придобиване на вещни права по оригинерен начин – давностно владение.
Ответниците по жалбата, физически лица, я намират за неоснователна.
Ответникът П. “П” гр. Ц., правоприемник на РП. “М” също намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГП. , срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е са налице общите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГП. за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че страните по делото са били съсобственици на УПИ *, в кв. 36 по плана на гр. Ц.. Имотът – дворно урегулирано място с площ от 870 кв. м., е бил придобит през 1948 г. от И. С. П. (Петков) на основание оземляване по ЗССНБ ( записка за вписване на н. а. № 1* т. І от 23.04.1948 г.). Ищците по иска се легитимират като собственици на 25/870 кв. м. от имота по наследяване от наследодателя З, на която И. П. , като нейн баща, е продал: “една стая от четириетажната сграда построена на 98 кв. м. заедно със застроеното (заетото) от нея дворно място. През 1962 г. е продал на сина си Т. И. Я. 425 кв. м., представляващи част от придобития от него имот, за която част е бил отреден парцел **** в кв. 36 по плана на гр. М., по действащия при сключване на договора план. На дъщеря си Ф. И. У. И. П. през 1976 г. е прехвърлил 412 кв. м. от парцел ****, в кв. 36 по плана на гр. Ц., посочен с площ от 870 кв. м., срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане. След смъртта на И. П. , настъпила през 1979 г., парцел ****, с площ от 586 кв. м. (това е действителната му площ поради отреждане на два парцела за дворното място с плана от 1960 г., което е установено с приета техническа експертиза) е станал съсобствен на основание наследяване за 136 кв. м. и прехвърлителни сделки извършени от наследодателя в полза на двете му дъщери за общо 450 кв. м. Наследодателят е оставил наследници от първа низходяща степен: Стойчо И. С. син, Н. И. Н. дъщеря, З. И. Я. дъщеря, Т. И. С. син и Ф. И. У. дъщеря.
Касаторите се позовават на придобиване на вещни права върху имота на основание договор за дарение направено от леля им Ф. и леля им З. през 1981 г. ( н. а. № 1* т. ІІІ), но това дарение е нищожно, като сключено в нарушение на чл. 15 ЗСГ, който е установил извършването на разпореждане с имоти да става чрез общинския народен съвет. Нормата не е намирала приложение по отношение на сделки извършени между роднини по права линия, между братя и сестри или между съсобственици. Надарените не са били в роднинска връзка по права линия с дарителките, поради което това разпореждане е било нищожно и не е породило транслативни последици. Вещни права те черпят само по наследяване, за наследствения дял на наследодателя им С. И. С. , син на общия наследодател.
През 1982 г. на основание договор за продажба, сключен по реда на чл. 15 ЗСГ с праводатели Ф. И. У. , З. И. Я. и Р. К. С. , преживяла съпруга на наследодателя, са продали на Г. Т. В., Г. И. В. , В. Д. Д., П. Т. П. и РП. “М” притежаваните от тях идеални части дворното място. Съсобствениците на имота без наследодателката на ищците са сключили на 11.05.1982 г. договор за групов строеж за построяване на четириетажна сграда, състояща се от шест апартамента, шест гаража и сервизни помещения, като с договора са извършили и разпределение на обектите в сградата.
Сградата е била построена до края на 1983 г. и всеки от съсобствениците е установил владение върху самостоятелен обект от нея съгласно постигнато уговореното с договора за групов строеж разпределяне на обектите, което е осъществявано със знанието и без противопоставянето на ищците.
Ответниците по иска и касация са направили възражение, че са придобили имотите в сградата на основание давностно владение, поради което ищците не се легитимират като собственици на идеални части от тях на основание приращение.
Съдът е намерил за основателно това възражение. Това е и разрешеният от него съществен за изхода на спора въпрос, дали ответниците са придобили вещни права на това оригинерно основание. Поддържа се, че разрешението е в противоречие на закона – чл. 29 ЗСГ, с който е установена забрана за прилагането му, когато се използва за заобикаляне на закона и че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. В подкрепа на него са представени решения на тричленни състави на ВКС. Доводът е неоснователен.
Ответниците са били съсобственици на имота и на построената в него сграда и осъществяваното от тях владение върху самостоятелен обект от нея съгласно договора за групов строеж, не съставлява действие за придобиване на недвижими имоти с цел заобикаляне на закона, поради което нормата на чл. 29 ЗСГ е неприложима. От представените решение не може да се направи извод, че въпросът се решава противоречиво, тъй като решенията на състави на ВКС са постановени по различни хипотези. Решение № 364 от 22.06.1987 г. по гр. д. № 242/ 87 г. обсъжда приложимостта на давностното владение по отношение на имот, за който се е прилагал режимът за придобиване установен със ЗРПВПВНИ. Решение № 1* от 15.12.200 г. по гр. д. № 849/2000 г. на ВКС ІV г. о. разрешава въпроса приложима ли е придобивният способ давностно владение, упражнявано върху имот, за който се прилага ограничителния режим на ЗСГ, което владение е установено през 1983 г. на основание частен писмен договор за продажба. Няма сходство и на хипотезата разгледана в решение № 2* от 13.01.2004 г. по гр. д. № 2204/2002 г. на ВКС. С това решение съдът отново се е произнесъл по приложението на чл. 29 ЗСГ, съгласно който е неприложимо давностното владение за придобиване на вещни права върху имоти, когато с това се цели заобикаляне на закона. Намерение за заобикаляне на закона е намерено в това, че ответниците по иска са установили владение върху чужд жилищен имот, включен в приложното поле на ЗСГ, поради което съдът е приел, че това владение осъществявано от 1972 г. до отмяната на закона е неприложимо на ищцата, която е наследница по закон на собственика на имота.
Когато се прави позоваване на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГП. , която в случая не е формулирана конкретно, но се извежда от изложението и приложените решения, касаторът следва да се позове на такива влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по сходна фактическа обстановка с тази на спора, решен с решението, касиране на което се иска.
Твърдение в изложението е направено и за това, че е допуснато нарушение на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ, тъй като строителството е започнало без съсобствениците, в случая касаторите, да са дали съгласие за това в предписаната от закона форма. Този въпрос сочи на нарушение на материалния закон и може да бъде основание за касиране на решението по чл. 281 ГП. ако е от значение за изхода на спора. Той не е формулиран като такъв в изложението към касационната жалба, а и по него съдът не се е произнасял, тъй като е било безспорно установено, че строителството е извършено въз основа на одобрени строителни книжа, предвидените в проекта обекти с построяването на сградата са възникнали като годни обекти на гражданския оборот и след упражнявано върху тях явно и несмущавано владение, с намерение да бъдат придобити вещни права върху тях е намерено, че в полза на ответниците е изтекъл придобивния давностен срок, а ищците са загубили възникналите права върху построените обекти на основание чл. 92 ЗС, поради това, че други са ги придобили на оригинерно основание – давностно владение.
Въпреки оставянето на касационната жалба без движение касаторите не са изпълнили указанието да представят изложение отговарящо на изискването установено в чл. 284, 3 ГПК.
Съобразно изложеното не е изведената от съда предпоставка за допускане касационна проверка на решението.
Водим от горното тричленен състав на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от срещу решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 69/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: