4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 14.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 316 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. Г. М. срещу решение № 7358 от 6.10.16г., постановено по в.гр.дело № 5839/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 18.02.16г.по гр.дело № 63069/14г.на Софийски районен съд,82 състав в частта,с която е отхвърлен искът на същата страна против ЧСИ Г. Д. за заплащане на сумата 7 108.78 лв,представляваща обезщетение за нанесена имуществена вреда от неправомерното уведомяване на Н. Г.,който не е страна по изп.дело и последващото присъединяване на същия като взискател.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и да изложи свои правни изводи по съществото на спора и ако не го е сторил,това опорочава ли решението му; 2.Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл.74 ЗЧСИ и следва ли съдът да изложи самостоятелни съображения по всяка предпоставка; 3.Налице ли е незаконосъобразно изпълнително действие,ако съдебният изпълнител е уведомил трети за изпълнителното дело лица – взискатели на длъжника по изпълнителни дела,образувани при други съдебни изпълнители.
Ответникът по жалбата ЧСИ Г. Д. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото с оглед наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросът : Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и да изложи свои правни изводи по съществото на спора и ако не го е сторил,това опорочава ли решението му,не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в представените решения – р. № 7 от 8.02.12г.на ВКС по гр.д.№ 510/11г.на ІІ г.о.; р.№ 443 от 25.10.11г.по гр.д.№ 166/11г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.С обжалваното решение въззивният съд е възприел фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд и е препратил към мотивите на решението му на основание чл.272 ГПК.Същевременно е изложил и собствени мотиви в отговор на оплакванията във въззивната жалба в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК и с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.1.
По въпроса : Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл.74 ЗЧСИ и следва ли съдът да изложи самостоятелни съображения по всяка предпоставка,не е налице твърдяното противоречие с решение № 264 от 8.04.10г.по гр.дело № 474/09г.на ВКС,ІV г.о.В него е посочено,че при иск,предявен на основание чл.74 ЗЧСИ отговорността ще е налице ,когато има неправомерни действия на ЧСИ,настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.В случая въззивният съд е приел,че по делото не е доказано нито противоправно извършено действие на ЧСИ по изпълнението,нито пряката причинна връзка с твърдените претърпени имуществени вреди за ищеца от 7108.78 лв във вид на пропуснати ползи съразмерно разликата,която би получил при разпределението,ако беше извършено без участие на Н. Г..При положение,че не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ,безпредметно е изчерпателното обсъждане на останалите предпоставки на отговорността по чл.74 ЗЧСИ,и в този смисъл въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допустимост на касационното обжалване.То може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Въпросът: Налице ли е незаконосъобразно изпълнително действие,ако съдебният изпълнител е уведомил трети за изпълнителното дело лица – взискатели на длъжника по изпълнителни дела,образувани при други съдебни изпълнители,не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Във въззивното решение е прието,че за удовлетворяване на вземането на ищеца Ж. М. в изпълнителния процес,му е възложена изцяло възбранената общо 1/2 ид.ч.от апартамента на длъжника С. Д. по силата на две влезли в сила постановления за възлагане,всяко за по ? ид.ч.от имота,въпреки разпоредителните действия с имота от длъжника след налагане на възбраната.Прието е,че и двамата приобретатели Н. Г. и С. С. са надлежни страни като присъединени кредитори по смисъла на чл.456 ал.1 ГПК по други вземания спрямо общия длъжник С. Д. и в това им качество същите законосъобразно са уведомени от ответника ЧСИ Д. за предстоящи изпълнителни действия – опис,обявление на проданта, възлагане и разпределение на постъпили суми.Изложени са съображения,че съгласно чл.457 ал.1 ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство,каквито има първоначалният.Направен е извод,че в съответствие с чл.460 ГПК разпределението от 22.03.10г.е извършено съразмерно между всички взискатели .Това тълкуване на разпоредбите е извършено при точно приложение на закона по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .Посочените правни норми са ясни и не създават затруднения при прилагането им от съдилищата.С оглед на това,не е налице необходимост касационното обжалване да се допуска по поставения въпрос нито с оглед точното приложение на закона,нито с оглед развитието на правото/ в този смисъл са задължителните указания и разяснения,дадени с т.4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.10г.на ОСГТК на ВКС/.
Разноски не следва да се присъждат в полза на адв.А. Д.,тъй като по делото не са представени доказателства за сключен договор за правна помощ с ответника по жалбата Г. Д. при условията на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7358 от 6.10.16г.,постановено по в.гр.дело № 5839/16г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.