О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София, 15.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 507 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на управителя на [фирма]-С. срещу определение № 856 от 29.03.2011 г. по ч. гр. д. №685/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното на 03.02. 2011 г. определение на ПРС по ч.гр. д. №13183/10 за обезсилване по реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заповед за изпълнение на парично вземане издадена въз основа на документ за сумата от 27 000 лева в полза на частния жалбоподател срещу длъжниците Р. Г. Р. и Д. Т. К.-Р..
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посочените правни въпроси, които се свеждат до това : дали липсата в съобщението по чл.415 ал.1 от ГПК до молителя в заповедното производство на изрични указания за установителния характер на иска по чл.422 от ГПК, който следва да се предяви , както и изпращането на самото съобщение на адрес различен от този по търговския регистър и необсъждането на писмени доказателства от страна на въззивния съд водят до незаконосъобразност на определението по чл.415 ал.2 от ГПК за обезсилване на заповедта по чл.417 от ГПК са обуславящи изхода на спора.Според касатора същите са решени в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението за обезсилване на издадената в полза на жалбоподателя заповед по чл.417 от ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от страна на двамата длъжници е подадено възражение срещу заповедта и на кредитора са дадени указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК . Съобщението от съда с указанията е връчено лично на изпълнителния директор на [фирма] А. С. на 22.12.2010 г. и в едномесечния срок няма данни за предявен иск по чл.422 от ГПК , което е основание за постановяване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.2 от ГПК. Съставът на съда е обсъдил наведените в частната въззивна жалба доводи и приложените командировъчни заповеди издадени от самия изпълнителен директор С. за неговото командироване зад граница за периода обхващащ и датата на връчване на съобщението по чл.415 ал.1 от ГПК и е направил извода, че същите не доказват фактическото отсъствие на изп. директор от страната като препятствие за получаване на съобщението лично от него, което е удостоверено надлежно по реда на ГПК с отбелязването и подписа на самия връчител.
Допустимостта на касационно обжалване се обосновава по отношение на сочените като обуславящи изхода на спора общо четири правни въпроса , които на практика се свеждат до три: дали липсата в съобщението по чл.415 ал.1 от ГПК до молителя в заповедното производство на изрични указания за установителния характер на бъдещия иск по чл.422 от ГПК, който следва да се предяви , както и изпращането на самото съобщение на адрес различен от този по търговския регистър и необсъждането на писмени доказателства от страна на въззивния съд представляват пороци, които водят до незаконосъобразност на определението по чл.415 ал.2 от ГПК.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая , съгласно така очертаните критерии за относимост, първите два въпроса : следва ли в самото съобщение до молителя по чл.415 ал.1 от ГПК изрично да се укаже, че искът по чл.422 от ГПК трябва да е установителен по характер и за това, че съобщението не е изпратено на адреса по търговския регистър не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, тъй като не са били изобщо повдигани в производството по въззивното обжалване, а се навеждат за пръв път пред ВКС в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК . Освен това съобщението до дружеството-молител е адресирано и връчено именно на адреса по търговския регистър, като единственото различие е, че вместо ап.офис 6 е отбелязано ет.6, според посоченото от страна на самия молител в заявлението му до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По отношение необсъждането на съответните писмени доказателства от страна на въззивния съд , то приложените командировъчни заповеди издадени от самия изпълнителен директор С. за неговото командироване зад граница за периода обхващащ и датата на връчване на съобщението по чл.415 ал.1 от ГПК са изрично обсъдени от страна на въззивния съд и съставът е направил извода, че същите не доказват фактическото отсъствие на изп. директор от страната като препятствие за получаване на съобщението лично от него, което е удостоверено надлежно по реда на ГПК с отбелязването и подписа на самия връчител. Въпросът, дали тези изводи на съдебния състав са правилни или не, касае обосноваността на съдебния акт и е относим към неговата законосъобразност по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК. Следователно този въпрос е извън предмета на преценка допустимостта на касационното обжалване по критериите заложени от законодателя в чл. 280 ал.1 от ГПК.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното определение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 856 от 29.03.2011 г. по ч. гр. д. №685/2011 г. на Пловдивски окръжен съд Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.