О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 20.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2528/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на „Блусат Партнерс” Л. – дружество, регистрирано в О. арабски емирства, срещу определение №2008 от 13.06.2016г., постановено по ч.гр.д.№2689/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено определение от 18.03.2016г. по т.д.№5041/2015г. на СГС, VІ-12 с-в, за частично прекратяване на производството по отношение на ответника [фирма].
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Поддържа се, че за касатора „Блусат Партнерс” Л. е налице правен интерес да атакува решенията на Съвета на директорите на [фирма], в което дружество „Блусат Партнерс” Л. е акционер. Твърди се, че решенията на СД на [фирма] представляват решения от компетентността на общото събрание на [фирма]. Обосновава се извода, че легитимацията на [фирма] да отговаря по предявените от „Блусат Партнерс” Л. искове произтича от паралелното качество на взетите решения като решения на едноличния собственик на [фирма]. Същеврменно се излагат съображения за неправилна правна квалификация на исковете от страна на въззивния съд, което е довело до формалното заключение на въззивния състав за недопустимост на претенциите по отношение на ответника [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два процесуалноправни въпроса, за които твърди, че са включени в предмета на спора и че са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, а именно:
1.„При твърдение на ищеца, че е акционер в [фирма] – дружество едноличен собственик на капитала на дружеството ответник [фирма], налице ли е правен интерес за „Блусат Партнерс” Л. от предявяване на установителен иск с правна основание чл.71 от ТЗ срещу [фирма] ?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката ва ВКС, обективирана в решение №75/31.05.2010г. по т.д.№538/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №36/26.05.2015г. по т.д.№685/2014г. на ВКС, І т.о. и решение №83/18.07.2011г. по т.д.№747/2010г. на ВКС, І т.о.
2.„При изложени твърдения за наличие на холдингова структура, акционерите в дружеството едноличен собственик на капитала в дъщерното дружество, активно легитимирани ли са да предявят иск по чл.71 ТЗ срещу дъщерното дружество, а в случай, че не са – кой е активно легитимиран да предяви иск по чл.71 ТЗ срещу дъщерното дружество?”. Твърди се, че отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Сочи се, че цитираната практика на ВКС не е относима за конкретния правен спор, както и че не е налице непълнота на закона или необходимост от тълкуването му като предпоставка за квалифицирането на въпросите като въпроси от значение за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения в подкрепа на становището на ответното дружество, че обжалваното определение е правилно, както и съображения, че исковите претенции на „Блусат Партнерс” Л. са изначално неоснователни.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК съдебен акт.
С определение, постановено в открито заседание на 18.03.2016г., по т.д.№5041/2015г. на СГС, VІ-12 с-в, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по иска на „Блусат Партнерс” Л. по чл.71 ТЗ против ответника [фирма] като производството е останало висящо спрямо първия ответник „Н. България”. С обжалваното пред касационната инстанция определение №2008/13.06.2016г., постановено по ч.гр.д.№2689/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, въззивният състав е потвърдил изцяло определението на СГС за прекратяване на производството спрямо втория ответник [фирма].
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че с исковата молба от 16.07.2015г. и с допълнителната искова молба от 18.11.2015г. ищецът „Блусат Партнерс” Л., твърдейки, че притежава 50% от обикновените поименни акции с право на глас в [фирма], е поискал да бъдат отменени както решенията от 7.07.2015г. (взети във формата на неприсъствени решения на УС на [фирма]), така и решенията от 14.07.2015г на Съвета на директорите на [фирма] (взети при упражняване правата на последното като едноличен собственик на [фирма]). Въззивният съд е посочил, тези две искания са с правно основание чл.74 ТЗ, както и че ищецът е заявил и трето искане – решенията от 14.07.2015 г., разгледани като решения на СД на [фирма], да бъдат отменени на основание чл. 71 ТЗ.
Въззивният състав е отразил, че изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на исковите претенции против [фирма], е съобразен и с изричното изявление на пълномощника на ищеца в откритото заседание на 18.03.2016г., че „Блусат Партнерс” Л. не е акционер в [фирма], (което следва и от самата искова молба предвид липсата в същата на твърдения в този смисъл, при изложено само твърдение, че ищецът е акционер в [фирма]) .
На тази база и без да обсъжда въпросът за точната квалификация на предявените искове (по чл. 71 или чл. 74 ТЗ) въззивният състав е посочил, че процесуално легитимирани за предявяването на такива искове са само съдружниците/акционерите в съответното дружество, респ. лицата, които претендират да са такива съдружници/акционери. Съдът е обосновал недопустимостта на исковете предявени против [фирма] с обстоятелството, че ищецът „Блусат Партнерс” Л. не твърди и не претендира да е акционер в този ответник като според съда без значение за допустимостта на исковете против [фирма] е твърдението на ищеца, че решенията от 14.07.2015г., освен че са решения на СД на [фирма] имат и правната природа на решения на общото събрание на втория ответник [фирма], чиито едноличен собственик на капитал е [фирма].
Въззивният съд е приел за неоснователен и довода на жалбоподателя, че изложените в исковата молба обстоятелства обуславят наличието на другарство между двете дружества. Посочил е, че дружеството [фирма] действително е легитимирано да отговаря по искове, насочени срещу решенията от 14.09.2015г., като пасивната му легитимацията произтича от паралелното качество на тези решения като такива на едноличния собственик на това дружество. Според съда недопустимостта на исковете на „Блусат Партнерс” Л. произтича не от липсата на пасивна легитимация и на основания за другарство между двете дружества, а от липсата на активна легитимация за ищеца да оспорва решения на дружество, в което не претендира да е съдружник/акционер. В обжалваното определение е акцентирано, че изложените в частната жалба доводи, обосноваващи наличието на правен интерес за „Блусат Партнерс” Л. с имуществените му интереси като акционер в [фирма], не могат да обосноват активна процесуална легитимация в отклонение от ясното и изрично изискване на чл. 74, респ. чл. 71, ТЗ ищецът да притежава или да претендира за качеството съдружник/акционер в дружеството, чиито решения се атакуват.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Според чл.274 ал.3 т.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същевременно процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният от касатора първи въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК – „При твърдение на ищеца, че е акционер в [фирма] – дружество едноличен собственик на капитала на дружеството ответник [фирма], налице ли е правен интерес за „Блусат Партнерс” Л. от предявяване на установителен иск с правна основание чл.71 от ТЗ срещу [фирма] ?”, не е обусловил правните изводи на съда и не се явява значим по см. на чл.280 ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касация. Въззивният състав е разрешил процесуалноправния спор, приемайки единствено, че не са допустими искове по чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ спрямо ответник, за който ищеца не твърди и не претендира да е негов съдружник или акционер. Съдът изрично е посочил, че наличието или липсата на правен интерес от отмяната на решенията в случая е неотносим за допустимостта на иска, насочен против дружество, в което ищеца няма участие. В тази връзка въпросът дали е налице правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл.71 ГПК против дъщерно дружество, което е собственост на дружеството, в което ищецът твърди, че е акционер, не е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и втория въпрос на касатора – „При изложени твърдения за наличие на холдингова структура, акционерите в дружеството едноличен собственик на капитала в дъщерното дружество, активно легитимирани ли са да предявят иск по чл.71 ТЗ срещу дъщерното дружество, а в случай, че не са – кой е активно легитимиран да предяви иск по чл.71 ТЗ срещу дъщерното дружество?”. Първата част от въпроса се отнася изцяло до правилността на обжалваното определение, която не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно следва да се има предвид, че макар и относим, въпросът не е значим за спора по см. 280 ал.1 ГПК, тъй като изводът на съда за недопустимост на исковете против втория ответник, не е базиран върху отношенията между собственик на капитала и дъщерно дружество, а върху принципния въпрос за процесуалната легитимация на страните в производствата по защита на членството в дружеството / чл.71 ТЗ/ и по отмяна на решения на общо събрание на дружеството/ чл.74 ТЗ/. Втората част от въпроса е зададен общотеоретично и не може да бъде квалифициран като въпрос обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да се разглеждат сочените допълнителни основания от касатора по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Представените от касатора съдебни решения на ВКС, свързани с установяване наличието на правен интерес за ищеца при искове по чл.71 и чл.74 ГПК, не са относими за конкретния спор, тъй като същите са постановени по спорове, при които ищецът е съдружник/акционер в ответното дружество
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал.1 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2008 от 13.06.2016г., постановено по ч.гр.д.№2689/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :