О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 21 май 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1246 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. В. С., чрез процесуален представител адв.Р.В., срещу решение от 21.11.2013г., постановено по в.гр.д.№7342/2013г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 26.03.2013г. по гр.д.№56671/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Б. В. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Б. В. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №Н-330 от 01.10.2012г. на управителя на [фирма] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник влак”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е поставил въпроси: „чия е доказателствената тежест при трудови спорове за дисциплинарни уволнения” и „неоспорването на дисциплинарното нарушение е ли основание за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ”. Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът счита, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставените от него въпроси са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Освен това, по първия от поставените въпроси следва да се посочи, че в съдебната практика, която не се нуждае от промяна, няма колебание, че тежестта на доказване по трудови спорове за законност на уволнението, е на работодателя. Вторият от поставените от касатора въпроси не е разрешен с въззивното решение – видно от съдържанието му, исковете не са отхвърлени защото ищецът не е оспорил, че е извършил дисциплинарно нарушение. По делото е прието за установено, че установеното като извършено дисциплинарно нарушение е достатъчно тежко да мотивира извод за съответствие на наложеното наказание на нарушението.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди сумата 150лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2013г., постановено по в.гр.д.№7342/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. В. С. да заплати на [фирма] сумата 150лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: