О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 21,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 496 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба на М. Г. Ж. и С. И. П. – двете от гр. С. с вх. № от 8.І.2010 г., подадена чрез процесуалния им представител адв. Г от АК С. , против определение № 509 на Сливенския ОС, ГК, от 15. ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 332/09 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – е била върната касационната им жалба срещу постановеното по това дело решение № 235/4. ХІ.2009 г.
Оплакванията на двете частни жалбоподателки са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на Сливенския ОС, поради което те претендират същото да бъде отменено „и да се допусне касационно обжалване на второинстанционното решение”. Инвокирани са доводи, че неправилно въззивният съд бил преценил техния обжалваем интерес по касационната им жалба в размер на сумата 528 лв. – без обаче да е съобразил обстоятелството, че въззивното решение е било постановено по три обективно съединени срещу тях искове на „С. лоза” ООД – София, съответно с правно основание по чл. 26 ЗЗД, по чл. 34 ЗЗД, както и по чл. 40 ЗЗД.
Ответното по частната жалба „С. лоза” ООД – София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложените от Ж. и П. оплаквания за неправилност на атакуваното определение по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред Сливенския ОС пр-во по чл. 285 ГПК, частната жалба на М. Г. Ж. и С. Ил. П. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Въззивното решение на Сливенския ОС № 235/4. ХІ.09 г., по гр. д. г. е било постановено по три обективно съединени иска на „С. лоза” ООД – София, предявени срещу настоящите две частни жалбоподателки: по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, по чл. 40 ЗЗД и по чл. 34 ЗЗД. Първият е бил отхвърлен – като неоснователен и недоказан, докато останалите два са били уважени. Върнатата касационната жалба на Ж. и П. е била насочена срещу тази част от въззивното решение на Сливенския ОС, с която са били уважени спрямо тях двата иска на търговеца: с правно основание по чл. 40 ЗЗД /за прогласяване относителна недействителност на процесния договор за аренда/ и съответно по чл. 34 от същия закон – за връщане на даденото от страните по него.
Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 е ал. 4 от закона за арендата в земеделието арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделска продукция, като размерът му се договаря въз основа на наема, който включва годишни амортизации и лихви. В случая страните по процесния аренден договор от 22.ІІ.2008 г. са уговорили в следващите гратисния период години арендодателят да получава по 35 кг. зърно от декар от общо отдадените за ползване 48.879 дка ниви в землището на с. Б., община С. левовата равностойност по пазарни цени”. Следователно, дори и ако се приеме като средна стойност на пшеницата и царевицата по около 230 лв. за тон – според оперативни данни на Националната служба по зърното и фуражите към 9 юли 2010 г., предоставени на М-во на земеделието (Вж. www.farmer.bg/news), то на „С. лоза” ООД-София биха се полагали по 1 711.15 кг. зърно годишно /един тон и 711.15 кг/, чиято равностойност възлиза на сумата 393.56 лв.
При съобразяване на всички тези данни по делото и съгласно чл. 69, ал. 1 ГПК – във вр. § 1 от ДР на закона за арендата в земеделието, щом като по искове за съществуването на договор за наем цената на иска се определя от дължимия за една година наем, то и в случая цената на иска по чл. 40 ЗЗД не би могла да надхвърля 400 лв. /четиристотин лева/. Съответно цената на иска по чл. 34 ЗЗД: за осъждането на Ж. да върне на арендодателя ползването на 12-те ниви в землището на с. Б. също не надхвърля 500 лв. Ето защо, като е съобразил на плоскостта на чл. 280, ал. 2 ГПК, че обжалваемият интерес на Ж. и П. срещу въззивното решение, с което са били уважени срещу тях горепосочените два иска, не надхвърля 1 000 лв., Сливенският ОС е постановил правилно /обосновано и законосъобразно/ определение с характера на разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 509 на Сливенския окръжен съд, ГК, от 15. ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 332/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2