О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София, 24.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №2497/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №143/20.04.2016 г.по в. гр.д. №185/2016 г. на Окръжен съд [населено място] по касационната жалба на Окръжна прокуратура [населено място].
С обжалваното решение е потвърдено решение №13/15.01.2016 г. на Районен съд Димитровград по гр.д. № 1329/2015 г. , с което на осн. чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е осъдена да заплати на Д. А. Г. сума в размер на 15 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда. , ведно със законната лихва считано от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата
Ответникът по жалбата Д. А. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа точно и мотивирано изложение по чл. 280,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приложено е и Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.3,т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий / основание/ по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
С представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос: „ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , претърпени от пострадалото лице по чл.2 ЗОДОВ как се прилага обществения критерий за справедливост , регламентиран по чл. 52 ЗЗД.”Сочи , че по този въпрос решението противоречи на задължителната практика ППВС №4/23.12.1968 г.т.ІІ и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС съгласно които размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.Същевременно се позовава на решения по чл. 290 ГПК /Р №123/23.06.2014 г. по гр.д. № 254/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Р №358/2014 по гр. №2026/2014 г. на ІV ГО, Р №179/20.07.2012 г. на ВКС, ІV ГО/ , съгласно които при определяне размерът на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца вреди и да държи сметка за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено –икономически условия на живот.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., счита, че по поставения материалноправен въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС: С решението са обсъдени релевантните за определяне размера на дължимото възнаграждение въпроси: съдът е съобразил продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство –от 8 години и половина. Като важно обстоятелство е посочено, че този период надхвърля разумния срок за провеждане на наказателно преследване. Съобразена е и тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 211,ал.1,пр.1 във вр. чл.210,ал.1,т.2 във вр. чл. 209 НК, включително и размера на имуществената санкция при евентуално осъждане от 264 608 лв.Обсъдени са и последиците от наказателното преследване за ищеца с оглед събраните по делото доказателства – невъзможност да напуска страната и да планира личния си живот в това число и да замине на работа в Гърция, където е работила неговата съпруга, промените в душевното му и здравословно състояние и пр. С оглед на това не може да се приеме , че размерът на дължимото обезщетение е определен бланкетно, или че не е установена причинно – следствената връзка между незаконното обвинение и констатираните вредни последици, което би означавало противоречие с цитираната задължителна практика.Същевременно представените по делото решения по чл. 290 ГПК не формират извод за противоречие с обжалваното решение досежно размера на обезщетението, доколкото същите са постановени при различна фактическа обстановка.
Съобразно изложеното в случая не е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл. 280,ал.1т.1 ГПК, поради което е касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №143/20.04.2016 г.по в. гр.д. №185/2016 г. на Окръжен съд [населено място] по касационната жалба на Окръжна прокуратура [населено място].
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Д. А. Г. направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: