О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 86/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Н. , с вх.№10009/17.12.2010 год. на Бургаския апелативен съд срещу Решение от 08.11.2010 год. по т.д.№226/2010 год. на Бургаския апелативен съд,ТО, с което е потвърдено решение №256 от 22.07.2010 год. по т.д.№614/2010 год. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, а именно в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от касатора на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу [община] за сумата 21 316.83 лв. мораторна лихва върху главницата, представляваща цена на заплатеното от касатора право на строеж за сумата от 33 173.30 лв., за което не е сключен договор по чл.38 ЗОС за отстъпване на правото на строеж, поради което сумата по главницата се търси на основание чл.55, ал.1,предл.първо ЗЗД. Този иск е признат от Общината, поради което Бургаският окръжен съд я е осъдил да заплати на касатора сумата 33 173.30 лв., представляваща цената на правото на строеж. В тази си част решението, като необжалвано, е влязло в сила. Искането на касатора за присъждане на разноски съобразно уважената част на исковете, е отхвърлено от окръжния съд, като е прието, че ответната Община с поведението си не е дала повод за завеждане на делото. С обжалваното въззивно решение отказът за присъждане на разноските е потвърден.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в грубо нарушение на материалния закон и е необосновано. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Значимите за изхода на делото правни въпроси не са формулирани точно и ясно, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, но от подробната обстоятелствена част на изложението по чл.284, ал.3 ГПК може да се квалифицират по следния начин:1.”Длъжникът по задължение с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за връщане на получена сума без основание откога изпада в забава?” и 2/ „След като чл.78, ал.2 ГПК визира две кумулативни предпоставки за възлагане разноските върху ищеца, при липса на едната от двете, следва ли искането за разноски да бъде уважено?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [община] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото. Не са налице, обаче допълнителните основания за селектиране на касационната жалба- тези по чл.280, ал.1,т.1-3ГПК. Решението на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено отхвърлителното решение на окръжния съд по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, не е постановено в противоречие с П..1-1979-ВС на РБ. С т.6 от същото постановление е определен денят, от който вземането става изискуемо, а именно- от деня на получаване на престацията, получена на отпаднало основание. Простата изискуемост на вземането, обаче, не поставя длъжника в забава. Касае се за задължение без определен падеж или срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава от датата на получаване на покана за изпълнение на задължението- чл.84, ал.2 ЗЗД. Това становище е застъпено в решение №47 от 31.03.2011 год. по т.д. №760/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., което представлява задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК по смисъла на ТР1-2010 год.ОСГКТК,т.3 и което се споделя напълно от настоящия състав.
Наличието на задължителна съдебна практика по първия поставен въпрос, в унисон с която е постановено и обжалваното въззивно решение, изключва предпоставката на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК за достъп до касация. Посоченото по-горе решение на ВКС, ІІ Т.О. е израз на трайно установената съдебна практика, формирана и при действието на ГПК, отм., която не се налага да бъде преосмисляна или променяна, поради което не е налице и предпоставката на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Поставеният втори правен въпрос също е от значение за изхода по конкретното дело, макар и в частта за разноските, но той третира евентуална неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК в частта за разноските, която неправилност не представлява същевременно основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Вярно е, че основанията за възлагане на разноските върху ищеца по чл.78, ал.2 ГПК са дадени в кумулативна връзка. Само направеното в първото по делото заседание признание за основателността на иска не е достатъчно основание съдът да възложи направените разноски върху ищеца. Съдът е длъжен да изследва цялостното поведение на ответника в този процес, а не само голословното му признание. Направените, обаче, изводи от решаващия съд, че ответната община с извънсъдебното си поведение не е дала повод за завеждане на иска, са въз основа на конкретно установена фактическа обстановка, правилността на която не може да бъде проверявана в настоящата касационна инстанция.
Не са налице и допълнителните основания за достъп до касация на обжалваното решение в тази му част. Представената съдебна практика не третира хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, а и част от решенията няма данни да са станали необжалваеми.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 08.11.2010 год. пот.д.№226/2010 год. на Бургаския апелативен съд,ТО, с което е потвърдено решение №256 от 22.07.2010 год. по т.д.№614/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: