5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 665
С., 29.05. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1146/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Айман К. М. чрез адвокат М. С. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1352 от 25.07.2012 г. по гр. дело № 2663/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 26.05.2011 г. по гр. дело № 13303/2010 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Р. И. Ж. с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 50 000 евро и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1000 евро като неоснователни.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – ако страната е представила оригинал от документ пред първата инстанция поради оспорването му за целите на допусната експертиза, съществува ли задължение за ползващата се от документа страна да пази документа в оригинал и да го представи пред въззивната инстанция; преклудира ли се искането за повторно представяване на документа в оригинал по разпореждане на въззивната инстанция и съставлява ли това ново доказателствено искане по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, респ. доказателствено искане по ал. 3 на чл. 266 ГПК; допустимо ли е пред въззивната инстанция събиране на гласни доказателства за съществуването и истинността на документ, когато същият е бил представен в хода на производството пред първата инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение преразказ на свидетелски показания, чрез който се изменя смисъла на изложеното от свидетеля. Жалбоподателят представя съдебна практика, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата Р. И. Ж. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените правни въпроси са разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Изложени са й съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 240 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на ВКС. Въпросите касаят приложението на чл. 183 ГПК и чл. 266 ГПК.
Според установената съдебна практика при действието на ограничения въззив във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Същевременно законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с доказателства, които са поискани, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, както и доказателствата, които страната не е представила, поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато със въззивната жалба страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК. В този смисъл е представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 1724/2010 г. ВКС, четвърто г. о., както и решение по чл. 1295/2009 г., ВКС, четвърто г. о.; решение по гр. дело № 378/2009г. ВКС, четвърто г. о. – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК имащи задължителен характер.
Документите се представят в оригинал. Разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представяне на писмено доказателство в заверено от страната, която го представя копие. Ако съдът или противната страна поискат оригинала, защото неговата истинност се оспорва, той трябва да бъде представен в оригинал. Не се ли оспорва истинността може да бъде представен официално заверен препис от документа – копие заверено от органа, който го е издал. Ако оригинала или официално заверения препис не се представят, документът се изключва от доказателствените средства по делото, защото сам по себе си няма никаква доказателствена стойност. Следователно, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото става при изрично искане на страна по делото за представяне на оригинала на документа и непредставянето му в дадения срок. В този смисъл решение по гр. дело № 536/2010 г. ВКС, второ г. о., поставено по реда на чл. 290 ГПК.
Завереният по реда на чл. 32 ЗА от адвокат пълномощник препис от документ не може да замести оригинала и да предотврати изключването му на основание чл. 183 ГПК. С разпоредбата на чл. 32 Закона за адвокатурата за официално заверен препис от документ е признат преписът заверен от адвоката в кръга на работата му по повод защита на правата и интересите на негов клиент. Заместването на оригинала на документ с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено, когато документа не е оспорен. В този смисъл решение по гр. дело № 668/2011 г. ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По делото е била представена от ищеца разписка изходяща от ответницата по иска, с която тя е удостоверила, че е получила от ищеца сумата 50 000 евро, представляващи лични средства на ищеца, със поето задължение за връщане до шест месеца от изготвяна на разписката 10.10.2009г. Разписката е била представена в копие заверено от адвокат пълномощник. С писмения отговор ответницата е оспорила истинността на разписката с твърдения, че документа е неавтентичен и неверен – изявлението не е направено от лицето сочено като издател на разписката и тя не отговоря на действителното фактическото положение и е поискала ищецът да представи оригинала.
В нарушение на цитираната съдебна практика, при направено оспорване на документа и открито производство по реда на чл. 193 ГПК, първоинстанционния съд е приел за неоснователно искането на ответницата за представяне по делото на оригинала на разписката. Била е изготвена съдебно – графологична експертиза, оспорена от ответницата, която е поискала съдът да допусне техническа експертиза за установяване на „кражба на подпис”. Отново в нарушение на съдопроизводствените правила, при направено своевременно оспорване на истинността на разписката, първоинстанционният съд е отказал за събере това доказателствено средство.
Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от ответницата, която във въззивната жалба е поискала допускане на отказаната от първия съд съдебно-техническа експертиза. В. съд е изготви мотивиран доклад в закрито заседание и в съответствие с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснал поисканата експертиза, като е задължил ищецът да представи по делото оригинала на разписката. С твърдение, че ищецът е претърпял грабеж, при който разписката била открадната, експертизата е била заличена поради невъзможност да бъде извършена, а представената разписка изключена от доказателствения материал по делото.
Съдът е действал в съответствие с цитираната съдебна практика, което дава основание да се приеме, че поставените процесуалноправни въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросите – допустимо ли е пред въззивната инстанция събиране на гласни доказателства за съществуването и истинността на документ, когато същият е бил представен в хода на производството пред първата инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение преразказ на свидетелски показания, чрез който се изменя смисъла на изложеното от свидетеля, също не дават основание за допускане на касационно обжалване. Свидетелите са били допуснати при условията на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като при изготвянето на разписката страните са били съпрузи, но те не са били решаващи за отхвърлянето на иска, след като разписката, въз основа на която се гради исковата претенция е изключена като доказателствено средство. Дали при обсъждане на гласните доказателства, съдът е нарушил правилата на формалната логика, опита и научните знания е въпрос относим към обосноваността на решението, който е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1352 от 25.07.2012 г. по гр. дело № 2663/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ