1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№665
гр. София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1337 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К., представляван от адв. А. Г., срещу въззивно решение № 6153 от 02.10.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 7780/2018 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 379534/ 05.04.2018 г. по гр. д. № 83103/2017 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ХРОНО“ ООД, искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър склад и логистика” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 20 020 лева за период от шест месеца, считано от 14.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1/ за задължението на съда да обсъди представените доказателства и доводите на страните във връзка с тях, да изложи свои съображения при обосноваване на фактическите и правни изводи по съществото на спора, както и за възможността да препрати към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК; 2/налице ли е реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности.
Ответното дружество „ХРОНО“ ООД, представлявано от адв. О. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира направените за касационното производство разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „мениджър склад и логистика”, която е била единствена по щата на дружеството, като трудовият му договор е прекратен със Заповед № 23/ 13.11.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро КТ – поради съкращаване на щата, считано от 14.11.2017 г. Новото щатно разписание е утвърдено със Заповед № 18/ 08.11.2017 г. на управителя на дружеството и в него не фигурира длъжността, заемана от ищеца, който факт не е бил спорен по делото. За да сподели крайния извод на първата инстанция за неоснователност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ, въззивната инстанция е приела, че съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността „мениджър склад и логистика” е реално – намален е броят на служителите и щатовете в предприятието с 1 бр., като е закрита длъжността, заемана до този момент от С.К.. Същевременно е посочено, че дори да се приеме, че част от трудовите функции на съкратената длъжност са разпределени към други длъжности (каквито доказателства не са събрани), то това обстоятелство също не може да обоснове извод за незаконност на уволнението, доколкото съкращаването щата може да извърши и по този начин – чрез преразпределяне на трудовата функция (частично или изцяло) за изпълнение от други служители, чиито длъжности не се съкращават. Оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства са преценени за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице.
По изведения в изложението процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички твърдения, доводи и възражения на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, след обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение.
В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, без да е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 272 ГПК. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. По такива въпроси ВКС дължи произнасяне, ако касационното обжалване бъде допуснато на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито предпоставки във връзка с формулирания въпрос в случая не са налице. Извън това, следва да се посочи, че касаторът пред въззивната инстанция е развил доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка със събирането на доказателствата, но във въззивната си жалба (или най-късно в съдебното заседание) не е направил никакви конкретни искания за допускане на несъбрани от районния съд доказателства, респ. не се е и позовал на процесуалните изключения по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, с каквато възможност е разполагал.
Вторият въпрос в изложението, касещ наличието на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро КТ, когато част от трудовите функции на съкратената длъжност се запазват и се преразпределят към друга длъжност или длъжности, също не обуславя селектирането на жалбата. Въззивното решение е постановено в съответствие с възприетите в практиката на ВКС правни разрешения по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ, според които решаващ признак за законосъобразността на уволнението по този ред е обстоятелството дали трудовата функция е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание. Не е задължително условие трудовата функция да е отпаднала при дейността на работодателя временно или трайно. Когато трудовата функция на съкратената длъжност, преди възложена само на един служител и изпълнявана от него, с оглед съкращението е била разпределена от работодателя със заповед на други няколко служители, които дотогава не са я изпълнявали като длъжностно задължение, основанието по чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ КТ също е налице ( вж. – решение № 242/02.12.2014 г. по гр. д. № 782/2014 г., III г. о., както и практиката, приложена към касационната жалба – решение №75/ 27.03.2012 г. по гр.д.№ 924/2011 г., ІІІ г.о., решение №319/22.01.2013 г. по гр.д. № 437/2012 г., ІІІ г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК). В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд, основано на представените от страните доказателства по делото, поради което твърдяните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се установяват.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6153 от 02.10.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 7780/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. К. К., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ХРОНО“ ООД – [населено място], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1 200 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.