О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 28.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1819/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Б. , действащ като Е. „Б”, приподписана от адв. М. Н. срещу решение № 145 от 08.06.2009 год. на Апелативен съд гр. П., с което след като е отменено решението на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2682/2007 год. е постановeно ново решение , с което Е. М. Х. Б. с фирма „Б” е осъден да заплати на М. Г. Б. като наследник и правоприемник на Г. Щ. Б. обезщетение в размер на 84 035 лв. за това, че нейният наследодател е бил лишен да ползва съобразно с правата си описания в решението недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Ф” №40 с обща площ от 6 153 кв.м. , ведно с находящите се в него обекти за периода от 10.09.2004 год. до 10.09.2007 год., ведно със законната лихва , считано от датата на исковата молба – 15.10.2007 год., до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./
Иска се въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
С представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като в тази връзка се позовава на обстоятелството, че решенията на двете инстанции, които са се произнесли по процесния казус са различни, респ. противоречиви. Според касатора въпросът доколко факта, че обектите за които се претендира обезщетение са незаконни и се ползват с търговско , а не с друго предназначение, се отразява / влияе/ на размера на средния пазарен наем, използван като база за определяне на обезщетението дължимо на неползващия собственик на имота, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. С оглед на това моли по този въпрос касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Г. Б. чрез адв. С оспорва допустимостта на касационното обжалване на посочените от касатора основания , както и основателността на жалбата по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост , обусловена от редовността й при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията на чл. 280 ГПК като на първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. За да е налице такъв въпрос същият следва да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора.
В случая във връзка с първото посочено основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос. Същевременно обстоятелството, че спорът е разрешен по различен начин от първата и втората инстанция не обосновава наличие на визираното в чл. 280,ал.1,т.2 основание. Последното изрично е посочено в ТР №1/2009 год. на ОСГКТК. Това основание би било налице в случай , че формулирания от касатора въпрос е бил разрешен по различен начин с влезли в сила съдебни решения, от различни съдилища без значение от тяхното място в съдебната йерархия .
Същевременно формулирания във връзка с второто посочено основание материалноправен въпрос не е обусловил изхода на спора пред въззивната инстанция. В обжалваното решение въззивната инстанция е взела отношение по въпроса, че изградените в процесния имот обекти са незаконни в контекста на това, че това обстоятелство не освобождава ответника от задължение за заплащане на обезщетение за тяхното ползване на собственика на имота. Тоест прието е , че това обстоятелство не се отразява на основателността на претенцията . Именно този извод заедно с останалите фактически констатации за наличие на хипотезата на чл. 59 ЗЗД,е обусловил изхода на спора. Формулирания от касатора въпрос няма отношение към основателността на претенцията респ. към изхода на конкретния спор , а към размера, в който същата следва да бъде уважена. Последното обаче е въпрос на доказване. Доколкото касаторът счита, че визираното от него обстоятелство влияе на размера на пазарния наем в посока на неговото намаляване , същият е следвало да прояви съответната процесуална активност за да събере доказателства в тази насока, което не е сторено.
Липсата на формулиран правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване на решението да не бъде допуснато. Отделно от това касаторът не е изложил и никакви доводи , които да обосноват основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 08.06.2009 год. на Апелативен съд гр. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: