О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 515 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. С. и А. Д. С. , чрез пълномощника им адвокат Н, против решение № 1* от 3.11.2008 г., постановено по гр.д. № 904 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , Гражданска колегия, с което е отменено решение № 583 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 630 от 2006 г. на Районен съд В. и е постановено друго за уважаване на предявения от Н. С. Д. и П. С. М. против С. П. С. и А. Д. С. иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот в землището на гр. В., м.”М”, представляващ ПИ № 594 по плана за новообразуваните имоти на местността, с площ от 600 кв.м. при посочени граници.
Ответниците по касационната жалба Н. С. Д. и П. С. М. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд В. е приел, че с решение № 1* от 22.08.2005 г. на ОСЗГ гр. В. на ищците, като наследници на С. Д. е признато правото на собственост върху нива от 1 дка в землището на гр. В., кв.”В”, м.”М”, в пределите на който имот е процесния ПИ по плана за новообразуваните имоти, за който е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ответниците, легитимиращи се като ползуватели и заплатили оценката на земята по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счетено е, че наличието на решение на ОСЗГ обосновава правния интерес на ищците от предявяване на иска, а по същество същия е основателен, тъй като построената от ответниците сграда не отговаря на изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за строителните правила и норми по ТСУ от 1977 г. и няма характер на сезонна постройка, а съответно същите не са могли да изкупят имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Считат, че извода на съда за допустимост на отрицателния установителен иск е направен в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е решение № 1* от 13.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което „хипотезите, при които е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост са уредени изчерпателно в закона и при спор за собственост е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен или осъдителен иск, при което ищецът на общо основание носи тежестта да докаже, че е собственик на спорния имот на годно правно основание”. Посоченото разрешение е приложимо, когато и двете страни претендират, че са носители на правото на собственост към момента на предявяване на иска, като е неотносимо в настоящия случай, при който за ищците липсва приключила реституционна процедура и същите не могат да легитимират право на собственост върху конкретен имот, а това обуславя допустимост на отрицателния устновителен иск, тъй като позитивно за тях решение ще им даде възможност да продължат административната реституционна процедура по индивидуализация на обекта на правото на собственост.
Касаторите считат, че следва да се даде тълкуване по въпросите:
– допустимо ли е да се предявява отрицателен установителен иск преди или при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост на ползвателя не е било оспорено по реда на § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 от ЗИД ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.97/1998 г./
– от кой момент следва да бъде зачитана придобивната давност за ползвателите, които са платили стойността на предоставените им за ползване имоти, както и дали приобретателят е добросъвестен.
– кой е приложимият закон при определяне на понятието сграда в актуалните спорове между собственици по реституция и платили цената на земята ползватели.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност по исков ред са се установи недействителност на предоставено право на ползване по реда на § 4 и сл. или на прехвърлителна сделка, когато придобиването на имота е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно и партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Този иск е приложим когато приобретателят формално се легитимира като носител на съответното право, което препятства реституираните но имота на бившия собственик. В хипотезата на предоставено право на ползване този иск би бил приложим, само ако са налице предпоставките за придобиване на собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като ако тези предпоставки не са налице, правото на ползване е прекратено по силата на законовата разпоредба на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От изложеното следва, че след изтичане сроковете по § 35 от ЗИД на ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.97/1998 г./ при спор между лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността и ползувател на имота, не може да се оспорва само съответствието със закона и добрите нрави на акта за предоставяне правото на ползване.
По втория поставен въпрос също липсва непълнота или неяснота на правните норми. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ бр.107/1997 г./ придобивна давност за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от момента на влизане на разпоредбата в сила и то при приключила реституционна процедура, чрез която е индивидуализиран обекта и субекта на правото на собственост, завладяно от позоваващия се на придобивна давност. § 4к, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ свързва индивидуализацията на обекта на правото на собственост за територии по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, а на субекта на това право – с издаване на заповед на кмета по ал.7 на правната норма, а следователно в тези случаи давностно владение може да бъде осъществявано след индивидуализацията на обекта и субекта на правото на собственост по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По третия поставен въпрос е налице трайна практика на ВКС, според която наличието на сграда по смисъла на § 1в, ал.3, т.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се преценява въз основа на действалите към релевантния момент правни норми – решение № 1* от 29.11.2006 г. по гр.д. № 2440/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 274 от 13.05.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 350 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. по описа на V г.о., постановено от ІІ г.о. на ВКС.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 3.11.2008 г., постановено по гр.д. № 904 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В. , Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: