О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 16.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 77/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура гр. П. като представител на П. на Р. срещу решението на Плевенския окръжен съд от 14. ХІ.2008 г. по в.гр.д. № 576/2008 г., с което е отменено решението на Плевенския районен съд, ІV състав, постановено по гр.д. № 31/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Т. Х. от гр. П. против П. на Р. иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за разликата от 1500 лв до 3500 лв и вместо това е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв над присъдените 1500 лв от районния съд, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.ІV.2007 г. до окончателното изплащане.
Ищецът К. Х. е бил подсъдим по н.о.х.д. № 2621/2003 г. на Плевенския районен съд за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, като досъдебното производство е образувано срещу него на 12.VІ.2003 г., обливителния акт срещу него е внесен в Плевенския районен съд на 23. Х.2003 г. и по него е образувано посоченото по-горе н.о.х.дело, разгледано в първата инстанция в 13 съдебни заседания и приключило с оправдателна присъда на 15.VІ.2006 г., оставена в сила от Плевенския окръжен съд по н.о.х.д. № 398/2006 г. на 21.ІV.2007 г.
Като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото неоснователно срещу него наказателно преследване в досъдебната и съдебната фаза за период от близо 4 години въззивният съд е преценил, че следва да му се присъди сумата 3500 лв.
Ответникът по касационната жалба К. Х. не е депозирал отговор по чл. 287 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 4 гр.отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправния въпрос относно критерия по чл. 52 от ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата – чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложени са решения на Пазарджишкия окръжен съд и Сливенския окръжен съд, без данни за влизането им в сила, справка на Търговишкия окръжен съд за свършените граждански дела за периода от 1.VІ.2008 г. до 30.VІ.2008 г., както и решение на ВКС на Р. ІV г.о. № 422/2003 г. от 10. ХІ.2004 г. по гр.д. № 306/2002 г. Невлезлите в сила решения на съдилищата не представляват съдебна практика, която може да обоснове извод за наличие на противоречиво разрешавани въпроси от съдилищата по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, с оглед т.3 на Тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. по гр.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. Още по-малко приложената справка за решени дела в Търговищкия окръжен съд за посочения период може да служи за преценка на наличието на противоречиво решавани от съдилищата материалноправни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гр.отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противорецчие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обещетение е завишен, трябва да се представят решения, при които в аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди, което в случая не е сторено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 597/14. ХІ.2008 г. по в.гр.д. № 576/2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: