О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 666
гр. София,13.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1790 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №333 от 06.06.2017 г. по ч.гр.д.№214/2017 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №760 от 21.03.2017 г. по гр.д.№502/2017 г. на ОС варна, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Има ли съдебният изпълнител правомощия да определя размер на таксите по принудителното изпълнение, които надвишават по размер нормативно определените в Тарифата към ЗЧСИ, като се има предвид, че съдилищата нямат право да определят по-висок размер на таксите по съдебните дела. 2. Ако не става дума за такса по т.25, б. „а” от Тарифата, а за такса по т.25, б. „б”, дължи ли се тази такса, ако описаното имущество не се управлява, както е в конкретния случай. 3. Ако не става дума за такса по т.25, б. „а” от Тарифата, а за такса по т.25, б. „б”, има ли правомощия съдебният изпълнител да определя такава такса в твърда сума, а не като процент от генерираните приходи, в резултат от управлението на описаната вещ. 4. Въпросът за характера на процесните вземания, предмет на иска – търговски или трудовоправни, или разноски по изпълнението, представлява ли въпрос по допустимостта или по основателността на иска. 5. Представлява ли шиканьозно упражняване на закона, присъждането от ЧСИ, под формата на разноски, на 491 по-голяма от нормативно определената в Тарифата сума за разноски за пазене на описана вещ, в полза на лица, които са едновременно и присъединени взискатели. 6. Допустимо ли е оспорването по чл.464 от ГПК на вземането на лице, което е участвало в разпределението, без това лице да е кредитор на длъжника.
Спрямо първите пет въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а по отношение на последния – че е решен в противоречие с разрешението, дадено в определение №464 от 01.11.2016 г. по ч.т.д.№553/2016 г. на ВКС, ТК, както и в практиката на САС, обективирана в определение №953 от 26.04.2013 г. по в.гр.д.№1664/2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за недопустими, предявените от [фирма], отрицателни установителни искове по чл.464 от ГПК за установяване, че в полза на ответниците – „пазачи” на моторен кораб „А.”, не съществува вземане с право на предпочтително удовлетворение в общ размер на 294 423.30 лв., включено в протокол за разпределение от 30.01.2017 г. по изпълнително дело №20167190400306. Посочил е, че с искът по чл.464 от ГПК се цели отричане съществуването на вземане, но само при конкуренция между взискатели, като по този ред могат да бъдат оспорвани вземания, обективирани в изпълнителен титул, послужил за образуване на изпълнително производство. Изложил е съображения, че в случая процесните вземания произтичат от възложено на ответниците по реда на чл.470 от ГПК пазене на описаната движима вещ – моторен кораб, а определеното от ЧСИ възнаграждение на пазачите, подлежащо на предварително внасяне по чл.472 от ГПК, по същността си съставлява направени от взискателя разноски по изпълнителното дело, подлежащи на репариране по реда на чл.79 от ГПК.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси от първи до пети, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд – по същите липсва произнасяне в обжалваното определение, респективно спрямо визираните въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да се допусне и по последния от поставените от частния касатор въпроси, спрямо който въпрос, не се установява проявлението на поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. С цитираното в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК определение на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, е даден отговор на въпроса за наличието на правен интерес на взискател да оспорва вземането на друг присъединен взискател /ипотекарен кредитор/, което вземане се ползва с право на предпочтително удовлетворение, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, ако сумата, предназначена за взискателя с оспорено вземане се намира по сметка на съдебния изпълнител, като без значение е дали искът е предявен в срока или извън срока по чл.464, ал.1 от ГПК. От друга страна, в посоченото от частния касатор определение на САС е прието, че допускането на участие в разпределението на лице, което не е кредитор, е основание да се търси отговорност за вреди на ЧСИ /каквато несъмнено съществува и за частния касатор/ или да се предприеме предвидената в чл.464 от ГПК защита, която е дадена на взискателя, който не може да удовлетвори своето вземане, тъй като в разпределението е участвало лице, което не е кредитор на длъжника по изпълнението. В случая обаче въззивният съд не е отрекъл правният интерес на взискател да оспорва вземането на друг присъединен взискател, а е достигнал до извод, че ответниците – лица, на които е възложено пазенето на вещта, не са взискатели по смисъла на чл.464 от ГПК, тъй като не са титуляри на вземания, обективирани в изпълнителен титул.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №333 от 06.06.2017 г. по ч.гр.д.№214/2017 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.