О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
[населено място], 15.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2985/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1285/16.06.2015г., постановено по т.д. 1641/2015г. на Софийски апелативен съд, т.о., единадесети състав, с което е потвърдено решение №1921 от 29.12.2014 г. по т. д. № 6916/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав в частите, с които [фирма] е осъдено да заплати на „Аксон България” сумата от 44 584, 84 лв., представляваща незаплатена цена на закупени стоки по фактури, издадени в периода 11.07.2011 г. – 8.11.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 12.09.2011г. до 11.04.2013 г. и сумата от 2 238, 17 лв. разноски, както и в частите, с които са отхвърлени исковете срещу [фирма], както и за солидарното осъждане на [фирма] и [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата [фирма] и [фирма] не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което двата иска по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД са уважени само по срещу [фирма] и са отхвърлени срещу [фирма] САС е приел, че страни по договора за продажба №1348 от 1.10.2010г. са ищецът като продавач и [фирма] като купувач. Според клаузите на договора страните са се съгласили по заявка и при уговорени условия на купувача да бъдат доставяни от продавача продукти/стоки, произвеждани от последния, които да му бъдат заплащани от купувача съобразно уговорките на страните в договора, общите условия и анексите за търговски условия, подписани от страните. Характеристиката на договора е определена като рамков договор за продажба при общи условия, при който е налице общо съгласие за условията, които ще станат част от заявените от [фирма] доставки/продажби на стоки от страна на ищеца.
Що се касае до вписването в договора на [фирма], който не е подписал договора, съдът е приел, че дружеството [фирма] не е действало като представител на второто дружество. Според съда, по делото липсват факти то да е узнало за сделката, като такава сключена от негово име без представителна власт и поради липсата на противопоставяне срещу нея да бъде счетено, че я е потвърдило и че съответно е обвързано от условията на договора на основание чл.301 ТЗ. Счетено е, че от доказателствата по делото не може да се приеме, че между страните е съществувало съгласие за доставка на стоки, които са заявени за магазините на акционерното дружество, да се издават фактури за получател [фирма]. Липсват и други доказателства за твърдяната търговска практика на страните в този смисъл. Данните за извършено плащане на фактури от втория ответник по издадено фактури на негово име като получател, счита САС, не могат да обосноват извод за потвърждаване на договора от [фирма], тъй като липсват доказателства фактурите да са отнесени към процесния договор за доставка/продажба. Не се установява съществуването на уговорки на ответниците плащането на цената на доставените в магазините на [фирма] стоки ще се извършва от [фирма]. Въз основа на представените като доказателство 78 бр. фактури и заключението на ССЕ, че същите са осчетоводени и включени в дневниците за продажба, въззивният съд е приел, че между двете дружества са възникнали продажбени отношения. Тъй като [фирма] не доказва да е заплатил цената на получените и фактурирани стоки, искът по чл.327, ал.1 ТЗ е уважен за сумата от 44584.84 лв., респ. е уважен и искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 79 лв.
Искането за солидарното осъждане на двете търговски дружества, обосновано от ищеца с разпоредбата на чл.304 ТЗ, е отхвърлено като неоснователно по съображения, че задълженията по представените фактури не са поети от двете търговски дружества като купувачи общо, рамковият договор не подписан от двамата ответници и липсват уговорки за солидарна отговорност за доставени им стоки от ищеца.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя като значими за изхода на делото следните въпроси: 1. Допустимо ли е избирателното и превратно обсъждане на доказателствата по делото, в отклонение на разпоредбата на чл.273 ГПК във връзка с чл. 235, ал.2 и чл.236 ГПК?; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.304 ТЗ по отношение на търговци, които са поели общо задължение на купувач по договор за доставки на стоки? 3.Приложима ли е разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на договор, подписан без представителна власт, ако търговецът е приел и осчетоводил издадените по него фактури, както и сам е издал фактури в изпълнение на клаузите на договора? По първия въпрос касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие на решение № 241 от 17.10.2012г. по гр.дело № 850/2011г. на ВКС, ІІг.о. По втория въпрос касаторът поддържа противоречие на обжалваното решение с решение №257 от 25.04.2002г. по гр.дело №1086/2001г. на ВКС, както и че се решава противоречиво от различни състави на Софийския апелативен съд – решение № №308 от 7.04.2010г. по гр.дело № 86/2010 г. / допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. По третия въпрос като селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът сочи решение № 89 от 12.06.2013г. по т.дело № 431/2012г. на ВКС, ТК
Първият въпрос на практика съдържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства. Обосноваността на изводите на въззивния съд, че договорът за продажба на стоки №1348 от 1.10.2010г. обвързва само [фирма], както и че не е доказано фактурираните стоки да са доставени в магазините на дружеството, касае начина на формиране на вътрешното убеждение на съда в преценката на конкретните доказателства и е извън предмета на настоящето производство. В този смисъл разрешаването на поставения въпрос зависи от конкретната фактическа обстановка, която за всеки отделен случай е различна, а наведените доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при преценката доказателствата и за необоснованост, са касационни основания по чл.281, т.3, пр. второ и трето ГПК, различни от основанията за допустимост на касационните обжалване, в какъвто смисъл са разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Представеното от касатора решение № 241 от 17.10.2012г. по гр.дело №850/2011г. на ВКС, ІІг.о. не обосновава допълнителния селективен критерий – решението на САС в обжалваната му част да е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. В това решение съставът на ВКС, ГК е приел, че решението на въззивния съд няма мотиви/ изложени фактически и правни съображения/ за определените от него квоти на съделителите, поради което не може да бъде направена преценка на крайните изводи на съда. В конкретният случай САС е изложил мотиви, с които касаторът не е съгласен, но само по себе си това несъгласие с резултата от изхода на спора, не може да бъде основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Вторият материално правен въпрос не обоснова общия селективен критерий, доколкото не е съобразен с мотивите на САС за отхвърляне на иска за солидарното осъждане на двете търговски дружества. Въззивният съд е мотивирал извода си, че дружествата – ответници не са солидарно отговорни за заплащане на цената на доставените стоки по 78 бр. фактури след извършена преценка на доказателствата по делото, а именно, че задължението по фактурите не е поето общо от двамата ответници, както и че ответникът [фирма] не е страна по договора, т.е. нямат поето общо задължение. За да възникне пасивна солидарност по чл.304 ТЗ две или повече лица трябва да са поели общо задължение. Няма да има солидарност само ако страните по договора са уговорили разделна отговорност на задължените лица, като в този случай доказателствената тежест е тяхна. Решение №257 от 25.04.2002г. по гр.дело №1086/2001г. на ВКС не обосновава допълнителния селективен критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като двете решения са постановени при различна фактическа обстановка. Както беше посочено мотивът на САС да отхвърли искът за солидарна отговорност е липсата на поето общо задължение от ответниците, а не защото разпоредбата на чл.304 ТЗ не се прилага за търговската продажба. Решение №308 от 7.04.2010г. по гр.дело № 86/2010 г. на САС не се обсъжда защото няма отбелязване да е влязло в сила.
Въззивният съд е обсъдил доводи на ищеца за прилагане на разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на ответника [фирма]. Обстоятелствата на които се основава поставянето на този въпрос обаче не обосновават извод въпросът да има обуславящо за изхода на делото значение, поради което не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос касаторът поддържа, че „ не оспорва” осъждането на [фирма], но го поставя във връзка с поддържаната от него солидарна отговорност с [фирма]. Въпросът обаче няма обуславящо значение за отговорността на [фирма], тъй като искът по чл.327, ал.1 ТЗ е отхвърлен срещу дружеството. Договорът от 1.10.2010г. е подписан от представител на [фирма], поради което презумцията на чл.301 ТЗ няма приложение за дружеството.
Касаторът поддържа критерия на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси, без да има изложени аргументи, във връзка с дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Позоваването само на закона не е достатъчно да се допусне до касация обжалвания въззивен съдебен акт по това основание.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1285/16.06. 2015г., постановено по в.т.дело № 1641 /2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: