О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 666
София, 21 май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1519/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Х. срещу решение № VІ-171/18.12.2013 на Бургаския окръжен съд , по гр.д. № 2118/2013 год., с което е потвърдено решение № 1269/17.07.2013 год. по гр.д. №856/2013 год. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на В. Х. срещу „П. Ч. Б.” за сума в размер на 16650 лв., претендирана като неизплатени трудови възнаграждения за м. октомври, ноември и декември 2012 год., ведно със законната лихва ,от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски и държавна такса.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост.Иска се неговата отмяна.
С касационната жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация „П. Ч. Б.” чрез адв. Б. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, не са налице предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Според касатора с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС/ допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ по следните процесуалноправни въпроси:
1. „В случай, че ответната страна се домогва да установи плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение, представяйки РКО, съдържащи подписа на ищеца, следва ли съдът да установи основанието за получаване на сумите по РКО и да укаже на страните чия е доказателствената тежест за установяване на този факт?”
Счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Решение №141/30.11.2010 год. по гр.д. №2715/2008 год. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК , поради което има задължителен характер.
2.”След като във въззивната жалба се съдържа оплакване, че съдът е приел за установен факт, който не се е осъществил, необходимо ли е ново установяване на този факт от въззивната инстанция ?”
По този въпрос касаторът счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №1/09.12.2013 год. по ТД №1/2013 год. ОСГТК, т.3.
И по двата въпроси посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т..1 ГПК не е изпълнено. С цитираното Решение №141/30.11.2010 год. по гр.д. №2715/2008 год. на ІІІ ГО на ВКС, на което касаторът се позовава за да обоснове допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК,е прието , че носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери , установяващи получаване на суми, могат да се приравнят по правна стойност на разписката по см. на чл. 270,ал.3 КТ . Тоест прието е, че РКО съставляват годно доказателство за установяване изплащане на трудово възнаграждение . В този смисъл е и обжалваното въззивно решение, с което е прието, че представените по делото РКО, носещи подписа на ищеца, установяват извърено плащане на трудово възнаграждение.Същевременно ищецът не е оспорил РКО по съдържание досежно посоченото в тях основание за извършеното плащане, което изисква съдът да даде указание за разпределение на доказателствената тежест във връзка с направеното оспорване.
Последното разяснение има отношение към втория въпрос, който се задава във връзка с твърдението на касатора ,че поради пропуск на съда в доклада по чл. 146 ГПК да даде указания на страните относно тежестта на доказване на основанието за получаване на сумите по РКО, такива доказателства не са събрани и този факт е останал неизяснен, което е било изтъкнато във въззивната жалба . След като в установените от процесуалния закон преклузивни срокове, ответникът не е оспорил РКО досежно посоченото в тях основание за плащане, независимо от направеното във въззивната жалба оплакване, въззивната инстанция не е имала правомощието да установява този факт на втора инстанция.С оглед на това не е налице процесуално нарушение нито от първата инстанция, която в доклада си не е дала указания за разпределение на доказателствената тежест относно установяване основанието на отразените в РКО плащания, нито от втората инстанция, която във връзка с направеното оплакване във въззивната жалба, не е събрала доказателства в тази насока. С оглед на това не е налице противоречие с цитираното ТР.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-171/18.12.2013 на Бургаския окръжен съд , по гр.д. № 2118/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: