О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 21,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 512 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба на К. Т. К. от гр. Х. с вх. № 4379/5.V.2010 г., подадена против въззивното определение № 66 на Хасковския ОС, ГК, от 23.ІV.2010 г., постановено по гр. д. № 151/2010 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното прекратително определение № 302 на Хасковския РС от 16.ІІ.2009 г. по гр. д. № 3019/09 г. С последното – на основание чл. 130 ГПК – е била върната исковата му молба с вх. № 22556/4. ХІІ.2009 г., тъй като е било прието, че посоченият в нея като ответник А. М. Б., понастоящем с неизвестен адрес в Турция, всъщност бил несъществуващо лице /по служебни справки от община Х. и от „Г”/ и при това положение „не би могъл валидно да възникне и да се развие исков процес”.
Оплакванията на частния касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно определение на Хасковския ОС както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това К. претендира касирането му и връщане на делото в първостепенния съд – за по-нататъшни процесуални действия по исковата му молба в горепосочения вх. номер по описа на РС – Хасково.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. С от АК-Хасково, К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Хасковският ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за „достатъчността” на изготвена от службата ЕСГРАОН справка, за да може да се приеме, че е налице липса на ответник и като резултат – делото да се прекрати, поради недопустимост на иска. По този въпрос нямало установена съдебна практика, а с оглед развиващият се граждански и търговски оборот той бил от значение както за точното прилагане на процесуалния закон, така и за развитието на правото. Отделно от това, предвид принципния характер на релевирания правен въпрос, не следвало в случая да се преценява обжалваемия интерес по делото, който по установителен иск за собственост на земеделски имот в област Хасково с площ от 2 дка се определя от данъчната му оценка, възлизаща на 396.90 лв. Меродавно било обстоятелството, че пазарната цена на процесния земеделски имот била „далеч повече” от данъчната му оценка.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Хасковския ОС, частната касационна жалба на К. Т. К. от гр. Х. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предмет на жалбата е прекратително определение по чл. 130 ГПК, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. Частният касатор К. не оспорва, видно от тезата в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че в настоящия случай неговият обжалваем интерес е под този законоустановен минимум /арг. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/, след като данъчната оценка на процесния имот е 396.90 лв. /триста деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/. Отделно от това, видно от общодостъпните данни в Системата за агропазарна информация /САПИ/ на сайта й в интернет: www.bulgarianproperties.bg, пазарната цена на земеделските имоти в страната през целия период, за който се отнася твърдението на К. в исковата му молба за трайно и несмущавано владение на процесната нива от два декара, е нараснала от 141 лв. за декар до 312 лева за декар, но не надхвърля 330 лв. за единица площ. Ето защо и стойността на процесния земеделски имот по пазарни цени не обосновава обжалваем интерес над минимума по чл. 274, ал. 4 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба но К. Т. К., ЕГН ********** от гр. Х., ж.к. „О”, бл. 31, вх. „Б”, ет. ІІІ, ап. № 30, подадена срещу въззивното определение № 66 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 23.ІV.10 г., постановено по гр. д. № 151/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частния касатор К. Т. К. от гр. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 512 по описа за 2010 г.