О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : БОРИС ИЛИЕВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2311/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. срещу решение №84 от 09.03.2016г по гр.д. № 98/2016г на Хасковски окръжен съд, постановено по трудов спор с ответник Спортно училище „Стефан Караджа”гр. Хасково и в потвърждаване на решение №780 от 17.12.2015г на Хасковски райнен съд , отхвърлил исковете на касатора по 344 ал.1 КТ за признаване за незаконно уволнението му като директор на училището , на основание чл. 328 ал.1 т.10 предл първо КТ, във вр. §5 ал.1 от ПЗР на КСО .
В настоящия трудов спор работодателят , като е отправил предизвестие, се е позовал на придобито от право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Г. М. Г. като учител Последният оспорва уволнението поради това ,че работодателят няма право едностранно да упражни по-ранно пенсиониране , както и че не е налице ,съответно не е установен по делото изискуемият в този случай учителски осигурителен стаж от 30 години и осем месеца (§.5, ал.1 от ПЗР на КСО ,в редакция ДВ бр111/2013, в сила от 01.01.2014г и към датата на уволнението 28.07.2015г) .В подкрепа на втория си довод, при предпоставките на чл. 266,ал.2,т.2 ГПК, жалбоподателят е представил пред въззивния съд разпореждане от 29.12.2015г на НОИ-ТП Хасково , с което му е било отпуснато обезщетение за безработица ,считано от 08.12.2015г. Въззивният съдът не е направил друг фактически извод относно наличието за изискуемия в случая учителски стаж към 28.07.2015г и оплакването е , че е игнорирал обвързващо го доказателство.
В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на практика по въпроса : „ При преценка на законосъобразността на уволнение по чл. 328 ал.1 т.10 КТ,съдът обвързан ли е от констатациите в административните актове на органа по КСО , относно юридическия факт на правото на пенсиониране, в частност относно наличието на изискуемия учителски осигурителен стаж” .Тезата на защитата е , че законоустановените предпоставки за ранно пенсиониране са специални и специализираният административен орган по КСО извършва правно валидна преценка за тях , която обвързва съда . В случая , щом е отпуснато обезщетение за безработица ,налице е констатация на НОИ, че лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,или за ранно пенсиониране.
Изтъква се и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос – следва ли в производството по обжалване ( т.е оспорване) на уволнението по чл. 328 ал.1 т.10 КТ служителят да доказва отрицателния факт ,че не притежава изискуемия учителски стаж , необходим за ранното му пенсиониране . Противоречието е с реш.№18 от 2013г по гр.д № 1211/2012 ІV г.о на ВКС и еднопосочно установената практика , тъй като въззивният съд приема ,че ищецът следва да представи доказателства за защитната си теза и по този начин обръща доказателствената тежест.
В отговор директора на Спортно училище „Стефан Караджа”оспорва съображенията в изложението. Първият въпрос е некоректно поставен ,тъй като представеното по делото разпореждане на НОИ няма за предмет правото на пенсиониране .Освен това отговор на въпроса дава нормата на чл.17, ал.2 ГПК, която е ясна .Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по втория въпрос . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изтъкнатото в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице , тъй като въззивният съд не е възложил на ищеца да доказва отрицателни факти , както защитата му счита , а е изтъкнал недоказването на заявен от ищеца положителен факт ,а именно че за спорния период от 01.01.1979г до 11.06.1979г ,отбелязан в трудовата му книжка и при неоспорено за това време наличие на ТПО като учител ,той е бил в неплатен отпуск . Защитата му евентуално е поддържала основание периодът да не се зачита като трудов и осигурителен стаж, поради това изтъкнато обстоятелство. Съдът е приел обратното, предвид писмените доказателства и констатациите на назначената по делото експертиза и прилагайки правилото на на чл. 154 ГПК не е обективирал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, включитилно цитираната .Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт (ТР №6/2013г по т.д №6/2013 ОСГК), а правнорелевантните положителни факти поначало се доказват от този, който ги твърди.
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по въпроса обвързан ли съда от констатациите в административните актове на органа по КСО, относно юридическия факт на правото на пенсиониране, когато разрешава спор за законосъобразността на уволнение по чл. 328 ал.1 т.10 КТ. Обвързваща за съда материална доказателствена сила имат официалните свидетестващи документи , по който въпрос има трайно установена съдебна практика , според която и някои индивидуални административни актове имат същата материална доказателствена сила, за определена категория официално засвидетелствани факти.Приложеното по делото разпореждане не подада в тази категория ,същевременно не съдържа релевантна констатация (т.е официално засвидетелстване ) относно факт, спорен по делото.Някои актове, включително на органи по КСО (напр. по реда на чл. 60,ал.1 КСО относно трудовата злополука, като правопораждащ за правото на обезщетение факт, екпертните решения при трайна загуба на работоспособност и др. ), за които е предвиден съдебен контрол по административен ред , обвързват гражданския съд и водят до непререшимост на определен кръг фактически и правни въпроси. В случая обаче не се касае за административен акт , с който орган по КСО признава или отрича упражнено от носителя му правото на пенсия , респ. констатира фактическите предпоставки за това. Признато е право на обезщетение при безработица, което независимо от нормата на чл.54а,ал.1 т.2 от КСО не изключва правото на лицето да се пенсионира , респ. правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с него на оспорваното с иска основание , както е приел и въззивния съд. Изтъкнатото разпореждане е административен акт , подлежащ на отмяна или изменение от органа , който го е издал ( чл.54ж ал.2 КСО) и същевременно акт, спрямо който на общо основание ще е приложима нормата на чл.17 ал.2 ГПК, ако същият въобще може да бъде противопоставен на ответната страна в спора . Въпросът в изложението има установен , за някои случай диференциран отговор, даден от законовите норми и практиката по прилагането им . Този отговор не обуславя друг изход на спора в конкретния случай , предвид обстоятелствата по делото и съдържанието на акта, приложен по него.
Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице . Касаторът дължи разноски в размер на 500 лева , платено възнаграждение за адвокат
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №84 от 09.03.2016г по гр.д. № 98/2016г на Хасковски окръжен съд
Осъжда Г. М. Г. да заплати на Спортно училище „Стефан Караджа”гр. Хасково сумата 500 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .